Драконите на изгубената звезда [bg]

— Дъще на Златна Луна? — разнесе се нечий загрижен глас.

Тя стреснато свали ръце и се вгледа в благото, разтревожено лице на Звездния учител Микелис. Двамата се бяха срещали и по-рано, по време на обучението му в Цитаделата на светлината, където Микелис се бе проявил като любознателен ученик и способен лечител. Звездният учител беше соламниец по рождение, така че след завършването си се бе завърнал в Солантъс, за да оглави местния Храм на Светлината. Двамата често бяха прекарвали дълги часове, увлечени в разговори на различни теми. Златна Луна с въздишка осъзна, че той не я е познал.

— Много съжалявам — каза Микелис. — Не исках да ви плаша, Дъще. Не бих влязъл, без да почукам, но лейди Одила спомена, че не се чувствате добре и може би спите. Радвам се да видя, че сте се нахранили с апетит.

Той погледна объркано към многото чинии и кошницата, която преди това беше препълнена с хляб. Странното й тяло бе погълнало достатъчно, за да се заситят поне двама души, а не беше останала и троха.

— Благодаря ти, Звездни учителю — каза тя. — Не ме изплаши. Пропътувах дълго разстояние и се чувствам малко отпаднала. Просто съм смутена от новините за нападението над Цитаделата. Дори не знаех за него. За пръв път научих от…

— Някои загубиха живота си — кимна Микелис, сядайки до нея. — Тъгуваме за тях и се молим душите им да намерят пътя си до следващото равнище. Дъще — попита внезапно и обезпокоено, — да не сте болна? Има ли нещо, което бих могъл да сторя за вас?

При споменаването на душите на мъртвите, Златна Лу на се бе втренчила разтреперано в него. Тя извърна поглед. Стаята бе изпълнена с призраци. Някои я наблюдаваха, други блуждаеха безцелно, опитваха се да я докоснат или просто не й обръщаха внимание. Но не оставаха задълго. Нещо ги принуждаваше да продължат нататък и да се влеят в непрестанно движещата се на север река от мъртъвци.

— Не — отвърна заекващо тя. — Просто новините са така…

Замълча благоразумно. Микелис беше добър и всеотдаен човек, но никога не би разбрал, че душите на умрелите не могат да отидат никъде, че са уловени в капан и са превърнати в затворници.

— Със съжаление трябва да кажа — допълни той, — че не сме получавали никакви новини за вашата майка. Надяваме се това да е знак, че Златна Луна е успяла да се спаси по време на атаката.

— Успяла е — отвърна остро тя. Най-добре беше още сега да каже истината и с това да сложи край. Не разполагаше с много време. Реката я притегляше, зовеше я да продължи пътуването. — Златна Луна не пострада при нападението, понеже не беше там. Вместо това избяга и остави хората си на милостта на драконите.