В капана на времето [bg]

— И това беше — казах аз, отпивайки от черешовото бренди. Изпаренията в стаята бяха силни почти колкото тези, които се надигаха от чашата ми и аз усетих как главата ми се разширява под тяхното влияние като голям червен балон. — Пуснаха Джейми, но още е под подозрение. Вероятно обаче няма да е задълго. Какво мислите?

Раймон поклати глава. Течение разлюля крокодила над нас и аптекарят стана да затвори прозореца.

— Не се тревожете. Мосю Хокинс има пари и връзки, и разбира се, е вбесен, но въпреки това… Вие и съпругът ви сте виновни само в прекалена доброта, защото сте се опитали да опазите в тайна нещастието на момичето. — Отпи от чашата си. — И продължавате да се тревожите за нея, нали?

Кимнах.

— Не само за нея. Няма какво да сторя за репутацията ѝ в този момент. Мога поне да ѝ помогна да се излекува.

Едно сардонично черно око се вгледа в мен над ръба на металната чаша.

— Повечето лекари, които познавам, биха казали: „Мога само да се опитам да я излекувам”. А вие ще ѝ помогнете да се излекува? Интересно е, че схващате разликата, мадона. Не съм изненадан.

Оставих чашата, реших, че ми е достатъчно. Бузите ми пламтяха и имах силното усещане, че върхът на носа ми е порозовял.

— Казах ви, че не съм истински лекар. — Затворих за миг очи, решена да запазя правилна ориентация в пространството, и пак ги отворих: — Освен това… вече имам опит със случай на изнасилване. Външно не можеш да сториш кой знае какво. Може би по принцип не можеш да сториш кой знае какво. — Размислих и пак взех чашата.

— Вероятно — съгласи се Раймон. — Но ако някой е способен да стигне до самия център на пациента, това със сигурност ще е Бялата дама.

Оставих пак чашата и се втренчих в него. Устата ми зина сама. Затворих я. Мисли, подозрения и прозрения се блъскаха в главата ми, оплетени в предположения. За миг успях да се измъкна от тази суматоха и се хванах за другата част от думите му, за да си дам време да помисля.

— До самия център на пациента?

Той бръкна в отворен буркан на масата, извади щипка бял прах и го пусна в чашата си. Кехлибареното бренди веднага стана червено като кръв и започна да кипи.

— Драконова кръв — каза Раймон, небрежно разклащайки кипящата течност. — Но се получава само в сребърен съд. Ще го съсипе, разбира се, но е много ефектно при определени обстоятелства.

Издадох лек задавен звук.

— О, центърът на пациента — продължи той, сякаш спомнил си нещо, споменато преди дни. — Да, разбира се. Лечението всъщност протича именно чрез достигане на… как да го нарека? Душата? Същността? Да го кажем — центъра. Чрез достигане на центъра на пациента, от който той може да се излекува сам. Вие, разбира се, сте го виждали, мадона. Тежко болни или тежко ранени хора, смъртта изглежда неизбежна, но те не умират. А други, които страдат от нещо леко, от което могат да се възстановят с малко грижи, се изплъзват каквото и да правите за тях.