В капана на времето [bg]

Фъргъс ми намери лесно карета и аз обмислях наученото по време на краткото пътуване до дома на Хокинс. Предположих, че Раймон всъщност ми е направил услуга, като е раздухал безумната история на Джейми пред най-суеверните си клиенти, макар че мисълта, че споменават името ми по сеанси или Черни меси, леко ме притесняваше.

Хрумна ми и че от бързане и от приказки за крале, мечове и кораби, не ми остана време да попитам мастър Раймон докъде всъщност се простира влиянието на граф Сен Жермен.

Според общественото мнение неговото място явно беше в центъра на мистериозните „кръгове”, за които спомена Раймон. Но като участник — или съперник? И дали тези кръгове се простираха до кралските покои? Говореше се, че Луи се интересува от астрология; възможна ли бе някаква връзка, по черните канали на кабалата и магията, между Луи, графа и Чарлс Стюарт?

Поклатих нетърпеливо глава, за да я прочистя от алкохолните пари и безсмислените въпроси. Единственото сигурно нещо засега бе, че е влязъл в опасно партньорство с Чарлс Стюарт, и то беше достатъчно притеснително.

Домът на Хокинс на Рю Малори беше внушителна триетажна сграда, но смутът, който цареше вътре, бе очевиден дори за случайния минувач. Денят беше топъл, а капаците още бяха спуснати, за да попречат на любопитни погледи. Стъпалата не бяха почистени тази сутрин и по белия камък личаха кални следи. Нито готвач, ни прислужница бяха излезли да купят месо и да поклюкарстват с търговеца. Това беше къща, залостена здраво срещу връхлитащото бедствие.

Аз самата се чувствах като предвестник на съдбата въпреки относително ведрата ми жълта рокля, когато изпратих Фъргъс да почука на вратата. Последва някакъв разговор с онзи, който отвори, но едно от най-ценните качества на момчето беше, че не приемаше „не” за отговор и не след дълго се озовах пред жена, която явно беше господарката на дома, иначе казано: госпожа Хокинс, лелята на Мери.