В капана на времето [bg]

Вратата на всекидневната се отвори и ме събуди. Джейми стоеше на прага със зачервени очи и пребледняло от умора лице, но усмихнат в сивкавата утринна светлина.

— Страхувах се, че няма да се върнеш — казах след миг в косата му. Тя миришеше на застоял дим и лой, палтото му беше раздърпано, но той бе топъл и солиден, а аз не бях придирчива към миризмата на косата му, когато прегърнах главата му до гърдите си.

— Аз също — отговори приглушено и усетих, че се усмихва. Ръцете му на кръста ми се стегнаха и отпуснаха. Той се облегна назад и отметна косата от очите ми.

— Господи, толкова си красива! Рошава и сънена, с гъсти кичури над лицето. Моята любов! Цяла нощ ли седя тук?

— Не бях сама. — Посочих към пода, където Фъргъс се беше свил на килима, отпуснал глава на възглавница до краката ми. Размърда се леко в съня си, устата му беше отворена, нежно розова и с пълни устни — детска уста.

Джейми сложи едрата си длан на рамото му.

— Хайде, момко! Добре опази господарката си. — Вдигна детето на ръце и го понесе на рамо, а то мърмореше сънливо. — Ти си достоен мъж, Фъргъс, заслужи си почивката. Хайде в леглото! — Видях как очите на Фъргъс се разшириха от изненада, после се притвориха и той се отпусна и кимна в ръцете на Джейми.

Аз отворих капаците на прозорците и разпалих огъня, преди Джейми да се върне при мен. Беше свалил скъсаното палто, но още беше със снощните дрехи.

— Ето. — Подадох му чаша вино. Той я изпи прав, на три глътки, потрепери, свлече се на малкото канапе и ми подаде чашата да му налея още.

— Нито капка повече, докато не ми кажеш какво става. Не си в затвора, затова предполагам, че всичко е наред, но…

— Изобщо не е наред, сасенак — прекъсна ме той, — но можеше да е и по-зле.

След разгорещен спор — в който господин Хокинс повторил първоначалните си обвинения — съдията, който бил изваден от леглото, за да председателства импровизираното разследване, отсъдил, че след като Алекс Рандал е обвиняемият, не може да бъде смятан за безпристрастен свидетел. Нито аз, като съпруга и вероятен съучастник на другия обвиняем. Мърто пък бил, по собствените му показания, в безсъзнание по време на предполагаемото нападение, а детето Клодел не било надежден свидетел.

След като изгледал кръвнишки капитана на стражата, мосю съдията заявил, че единственият човек, който можел да каже истината по случая, е Мери Хокинс, а тя пък понастоящем не била в състояние да го направи. Затова всички обвинени трябвало да бъдат затворени в Бастилията до разпита на мадмоазел Хокинс и, разбира се, мосю капитанът трябвало да се досети за това и сам.