В капана на времето [bg]

— Да — казах замислено, — макар че, доколкото познавам Гленгари, сигурно е раздрънкал вече на половин Париж. Аз също ще направя няколко визити днес.

— Така ли? Кого ще посетиш? — попита той с присвити очи. Поех дълбоко дъх и се стегнах при мисълта за предстоящата задача.

— Първо ще ида при мастър Раймон. А после при Мери Хокинс.

***

— А може би лавандула? — Раймон се вдигна на пръсти, за да вземе едно шишенце от лавицата. — Не за пряко приложение, но ароматът действа успокояващо на нервите.

— Зависи чии са нервите — казах аз, защото си спомних реакцията на Джейми при аромата на лавандула. Това беше любимият аромат на Джак Рандал и за Джейми изобщо не беше успокояващ. — В този случай обаче може да помогне. Поне няма да навреди.

— Няма да навреди — повтори замислено той. — Много правилен принцип.

— Това е първата част от Хипократовата клетва — добавих аз, а той се наведе да рови из чекмеджета и кутии. — Клетвата, която полагат лекарите. „Първо, не вреди.”

— О? А вие полагали ли сте я, мадона? — Ярките земноводни очи примигнаха над ръба на високия плот.

Усетих, че се изчервявам под втренчения му взор.

— Всъщност не. Аз не съм истински лекар. Все още. — Не знам какво ме накара да кажа последното.

— Така ли? И все пак се опитвате да излекувате нещо, което „истински” лекар не би опитал да лекува, защото знае, че изгубената девственост не се завръща. — Иронията му беше очевидна.

— Нима? — След известно увещаване Фъргъс ми беше разказал това-онова за „дамите” от дома на мадам Елиз. — Ами свинският мехур, пълен с пилешка кръв? Или такива неща са по-скоро от компетенцията на един аптекар, отколкото на лекар?

Той нямаше вежди, но челото му се издигна леко.

— И кой страда от това, мадона? Със сигурност не и продавача. Нито пък купувача — той дори може да получи повече за парите си, отколкото от истинската стока. Не страда и самата девица! Напълно морално и в духа на Хипократ, затова би трябвало всеки лекар да помогне с готовност, нали?

Засмях се.

— Предполагам, че познавате не един такъв, нали? Ще повдигна въпроса на следващия лекарски съвет. Междувременно, след като не разполагаме с готови чудеса, какво можем да сторим в нашия случай?

— Ами… — Той сложи една марля на тезгяха и изсипа върху нея ситно стрити сухи листа. От малката купчинка се надигна остра, приятна миризма на зеленина.

— Това е сарацинска рецепта — каза мастър Раймон и умело сгъна марлята на малко квадратче с подпъхнати крайчета. — Добра е за успокояване на възпалена кожа, за леки разкъсвания и наранявания в интимните части. Ще свърши работа, нали?

— Ще свърши — отвърнах мрачно. — Настойка или отвара?

— Настойка. Топла вероятно, поради обстоятелствата. — Обърна се към друга лавица и извади един от големите бели буркани от рисуван порцелан. На него пишеше „ХЕЛИДОНИУМ”.