В капана на времето [bg]

— Имам. — Отпих малко от брендито. — Предполагам, че сте добре осведомен за случващото се в Париж?

Той се усмихна, черните очи бяха проницателни и топли.

— О, да, мадона. Какво точно искате да знаете?

— Чували ли сте нещо за Чарлс Стюарт? Знаете ли изобщо кой е той?

Това го изненада; шелфът на челото му се надигна лекичко. Взе малка стъклена бутилка от масата пред него и започна да я върти замислено между дланите си.

— Да, мадона. Баща му е — или би трябвало да бъде — крал на Шотландия, нали?

— Зависи от гледната точка — отговорих и потиснах оригване. — Той е крал на Шотландия в изгнание или претендент за трона, но не това ме интересува. Искам да знам дали… дали Чарлс Стюарт прави нещо, което може да се приеме като подготовка за въоръжено нападение в Шотландия или Англия?

Той се засмя гръмогласно.

— Господи, мадона! Вие сте изумителна жена. Имате ли представа колко рядко се среща подобна прямота?

— Да — признах аз, — но при мен не става иначе. Не умея да увъртам — посегнах и взех шишенцето от него. — Чували ли сте нещо?

Той се озърна инстинктивно към преградата към магазина, но продавачката беше заета да смесва парфюм за една приказлива клиентка.

— Дочух нещичко, мадона, просто споменаване в писмо от приятел, но отговорът определено е „да”.

Изглежда се чудеше колко да ми каже. Не откъсвах очи от шишенцето в ръката си, за да му дам време да реши. Съдържанието се люшкаше приятно, докато малката стъкленица се въртеше на дланта ми. Беше доста тежка за размера си и пълна със странна гъста течност, като течен метал.

— Това е живак — отговори мастър Раймон на неизречения ми въпрос. Явно след прочита на мислите ми реши да ми услужи, защото взе шишенцето, изля съдържанието му на потрепваща локвичка на масата пред нас и се облегна назад.

— Един от агентите на Негово Височество опипва почвата в Холандия — започна той. — Казва се O’Брайън, но надали ще срещнете по-голям некадърник от него. Таен агент, който пие твърде много?

— Всички около Чарлс Стюарт пият твърде много. Какво е направил този О’Брайън?

— Искаше да започне преговори за доставка на мечове. Две хиляди меча, закупени от Испания и изпратени през Холандия, за да се скрие източника им.

— И защо ще го прави? — Не знаех дали съм природно глупава, или ме е ударило брендито, но това ми се струваше безсмислено начинание дори за човек като Чарлс Стюарт.

Раймон сви рамене и побутна локвичката живак с дебелия си показалец.

— Кой да знае, мадона? Испанският крал е братовчед на шотландския, нали? Както и на нашия добър крал Луи.

— Да, но…

— Може би иска да помогне на Стюартите, но не и открито?

Мъглата от брендито в главата ми започна да се разнася.