Наследството на Карл Велики [bg]

Една жена в автобуса им бе обяснила, че обиколката на свещи се нарича още Празник на светлината и разкрива цялото кралско великолепие на разкошния замък. Невидим хор изпълняваше весели коледни песнички, точно както обещаваше програмата. Гардероб нямаше и Стефани разкопча палтото си. Бяха в опашката на групата, далеч от очите на Скофилд, който очевидно се вживяваше в ролята на гид.

— Целият замък е на наше разположение — обяви професорът. — Вече е традиция за конференцията. Двеста и петдесет стаи, трийсет и четири спални, четирийсет и три бани, шейсет и пет камини, три кухни и покрит плувен басейн. Сам се изненадвам на паметта си… — Той се засмя на собственото си остроумие. — Ще ви придружа навсякъде, ще ви покажа най-интересните неща. После отново ще се върнем тук и ще имате половин час за разходка, преди автобусите да ни върнат в хотела. — Кратка пауза. — Предлагам да започваме.

Скофилд поведе групата по дълга поне трийсет метра галерия, стените на която бяха украсени с копринени гоблени и вълнени килими, изтъкани според думите му някъде около 1530 г. в Белгия.

Посетиха внушителната библиотека с венециански таван, в която се съхраняваха двайсет и три хиляди тома, а от там се прехвърлиха в музикалния салон, в който имаше прекрасна литография на Дюрер. Накрая влязоха в импозантна банкетна зала с френски килими, орган и маса за хранене от масивен дъб, край която можеха да се поберат шейсет и четири души. Тук осветлението беше ограничено само до свещите, пламъците на огъня в камината и мигащите лампички на коледната елха.

— Това е най-голямото помещение в замъка — обяви Скофилд. — Дължината му е двайсет и четири метра, широчината четиринайсет, а сводът му се издига на повече от двайсет метра височина.

Огромната елха се издигаше почти до тавана, украсена с играчки, гирлянди, позлатени топки и сухи цветя. От органа звучеше празнична музика. Стефани се приближи до Дейвис, който беше застанал до голямата маса.

— Какво има? — прошепна тя.

Дейвис махна с ръка към старите оръжия, окачени над камината, сякаш искаше да изрази възхищението си.

— Нисък и строен мъж с тъмносин панталон, ленена риза и вълнено палто с кадифена яка. Точно зад нас.

Тя пристъпи към камината и започна да разглежда релефната полица над нея, наподобяваща орнамент от старогръцки храм.

— Наблюдава Скофилд — подхвърли Дейвис.

— Както всички останали — отбеляза тя.

— Не говори с никого, на два пъти погледна през прозорците. Потърсих погледа му просто да видя какво ще се случи. Той веднага извърна глава. Струва ми се доста напрегнат.

Тя махна с ръка към бронзовите канделабри над главите им. Скофилд обясняваше какво означават флаговете, окачени високо на стената. Принадлежали на тринайсетте колонии преди Американската революция.