![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Не ми напомняй — усмихна се тя. — Между другото много ми хареса деликатният ти подход към Скофилд. Той веднага се хвана и те почувства близък.
— Скофилд е един арогантен и егоистичен всезнайко.
— Който е бил там през седемдесет и първа и знае повече от теб и мен.
Дейвис се просна на широкото легло, покрито с кувертюра на цветя. Стаята сякаш беше излязла от кориците на лъскаво списание. Хубави мебели, елегантни пердета, обстановка като в някое английско или френско имение. Тя изпита силно желание да изпробва дълбоката вана. За последен път се беше къпала вчера сутринта, в Атланта. Така ли се чувстваха и нейните агенти?
— Президентски апартамент — промърмори Дейвис. — Най-доброто, което могат да ни предложат. Цената му е далеч над признатите разходи на държавните служители, но ти напълно го заслужаваш.
Стефани потъна в едно от плюшените кресла и качи краката си на малкото столче, облечено в същата материя.
— След като ти можеш да приемеш подобен вид общуване, ще мога и аз — обяви тя. — Но имам чувството, че едва ли ще имаме много време за сън.
— Той е тук, усещам го — промърмори Дейвис.
Тя не беше толкова сигурна, но и нейният стомах се свиваше от някакво особено и доста неприятно чувство.
— Скофилд се намира в апартамента „Уортън“ на шестия етаж, където отсяда всяка година — добави Дейвис.
— От рецепцията ли измъкна тази информация?
— Да. Момичето там също не го харесва.
Дейвис измъкна от джоба си брошурата на конференцията.
— След малко ще оглави обиколката на „Билтмор“, а утре сутринта отива на лов за глигани.
— Ако нашият човек е тук, със сигурност ще има богат избор от възможности за удар. Включително и през нощта, в апартамента на Скофилд.
Стефани наблюдаваше лицето на съветника. Обичайната му безизразност беше изчезнала, заменена от нетърпение. Обзета от мрачно любопитство, тя подхвърли:
— Какво ще направиш, когато най-сетне се изправиш срещу него?
— Ще го убия.
— Ще бъде престъпление.
— Може би. Съмнявам се, че ще се предаде без бой.
— Ти много ли я обичаше?
— Мъжете не бива да бият жените.
Тя се запита към кого се обръща. Към нея? Към Милисънт? Или към Рамзи?
— Досега не бях в състояние да направя нищо, но вече не е така — добави той и лицето му потъмня. — А сега ми кажи за разговора си с Даниълс. Какво не трябва да знам?
Отдавна очакваше този въпрос.
— Става дума за колежката ти. — Сбито обясни къде е заминала Даян Маккой, замълча за момент, после тихо добави: — Той ти вярва, Едуин. Много повече, отколкото предполагаш.
Веднага забеляза, че Дейвис се досети и за думите, които не бе изрекла: Не го разочаровай.
— Няма — тръсна глава той.
— Не можеш да го убиеш, Едуин. Трябва ни жив, за да пипнем Рамзи. В противен случай мръсникът ще се измъкне.
— Знам — мрачно въздъхна той и се изправи. — Трябва да вървим.
Отбиха се на рецепцията и си взеха билети за предстоящата обиколка на свещи.
— Добре ще е да се държим в близост до Скофилд, независимо дали това ще му хареса, или не — предупреди я Дейвис.
Чарли Смит се присъедини към нощната обиколка на имението. С билета за събитието се бе сдобил още когато се регистрира за конференцията — под чуждо име, разбира се. В магазинчето за сувенири се осведоми, че от ноември до Нова година в имението се провеждат така наречените „магически нощи“, по време на които посетителите могат да се насладят на замъка на светлината на свещите и пламтящите камини, празнична украса и различни концерти на живо. Броят на участниците в тези събития беше ограничен. Особено за последната обиколка тази вечер, която беше запазена само за делегати на конференцията.
От хотела ги превозиха с два автобуса. По негова преценка бяха около осемдесет души. Той беше облечен като повечето от тях — с топли дрехи, вълнено палто и тъмни обувки. По пътя завърза разговор с някакъв делегат. Обсъждаха „Стар Трек“.
— Дръжте се в близост до мен — прикани събралите се Скофилд, изправил се на главния вход. — Чака ви голямо забавление.
Групата влезе в имението през широк портал от ковано желязо. В програмата пишеше, че всяко помещение в огромния замък ще бъде украсено за Коледа по начина, по който го е направил Джордж Вандербилт през 1885 г., когато празненствата са се провели за пръв път. Традицията продължаваше и до днес.