Лебедова песен [bg]

В западния край на лагера, на твърдата скалиста земя, лежаха над сто трупа, останали там, където бяха паднали. Бяха ограбени до шушка от мародерите, които живееха в ями в пръстта и презрително биваха наричани „боклукчии“ от хората, които се бяха разположили най-близо до брега на езерото. Почти до западния хоризонт се простираше гробище от леки автомобили, каравани, кемпери, джипове и мотоциклети, които бяха останали без гориво или чиито двигатели бяха блокирали поради липсата на масло. Те биваха нападнати от мародерите, които откъсваха седалките, взимаха гумите и откачаха вратите, капаците и багажниците, за да си създадат свои собствени странни домове. Резервоарите бяха източени от групи от въоръжени мъже от централния лагер, а бензинът се използваше за факлите — защото светлината се беше превърнала в сила и в почти мистична защита от ужасите, които криеше мракът.

Две фигури, нарамили раници, се тътреха през пустинята към светлината на факлите, която се намираше на около седем-осемстотин метра пред тях. Беше нощта на двадесет и трети август и бяха минали един месец и шест дни от изстрелването на ракетите. Двете фигури вървяха през гробище от превозни средства и въобще не им правеше впечатление, когато стъпеха върху някой гол труп. Миризмата на разложение не им попречи да помиришат соленото езеро. Собствената им кола, едно „БМВ“, което бяха откраднали от паркинг в призрачния град Карсън, Невада, беше останала без бензин преди около двадесетина километра и вървяха вече цяла вечер към сиянието на светлините, които се отразяваха в ниските облаци.

Нещо изтрака отстрани зад ограбената останка на един „Додж Чарджър“. Фигурата, която вървеше по-напред, спря и извади .45-калибров автоматичен пистолет от раменния кобур под синята си шуба с гъши пух. Звукът не се повтори и след един миг на тишина двете фигури отново продължиха напред към лагера, този път с по-бодра крачка.