Каменният кръг [bg]

Една дебела жена с мръсна пола коленичи до огнището и хвърли съчки в огъня. Погледна към Джейми и кимна, но не се изправи.

Той вдигна ръка в отговор и тръгна към малка дървена врата в ъгъла. Вдигна резето и я отвори към тъмно стълбище, спускащо се като че ли към недрата на земята. Светлина блещукаше някъде долу, сякаш елфи копаеха диаманти под кръчмата.

Раменете на Джейми изпълниха тясното стълбище и закриха гледката към онова, което се намираше под нас. Когато стигна долу, видях само дебели дъбови мертеци и огромни бъчви зад прегради от летви до каменната стена.

Една-единствена факла гореше в подножието на стълбата. Избата беше тъмна и подобните ѝ на пещера дълбини изглеждаха съвсем пусти. Заслушах се, но не чух нищо, освен приглушената врява от кръчмата горе. Определено не и пеене.

— Сигурен ли си, че е тук? — Наведох се да надникна под бъчвите, да не би любителят на чашката господин Уилъби да е бил надделян от брендито и да е потърсил закътано местенце, където да подремне.

— О, да. — Джейми звучеше мрачен, но примирен. — Но копеленцето се крие. Знае, че не обичам да пие в кръчми.

Извих вежда при тези думи, но той просто тръгна към сенките, като си мърмореше под нос. Избата беше голяма и аз го чувах как се движи предпазливо в мрака дълго след като се скри от погледа ми. Останах в светлината на факлата до стълбите и се оглеждах с интерес.

Освен редицата бъчви в средата на помещението имаше няколко дървени щайги до малка стеничка, която стърчеше самотно, издигаше се на пет стъпки от пода и продължаваше в мрака.

Бях чувала за тази особеност на кръчмата, когато отседнахме в Единбург преди двайсет години, с Негово Височество принц Чарлс, но не я бях виждала досега. Това бяха останки от стена, изградена от основателите на Единбург след гибелната Битка при Флодън Фийлд през 1513 г. Като заключили — не без основание, — че едва ли могат да чакат нещо добро от англичаните на юг, те изградили стена, която да определя както границите на града, така и границите на цивилизования шотландски свят. Оттук и „Краят на света“, име, под което кръчмата бе съществувала в различните си версии след построяването ѝ върху останките на стария шотландски оптимизъм.

— Проклето дребно копеленце. — Джейми излезе от сенките, по косата му имаше паяжини, а лицето му бе смръщено. — Трябва да е зад стената.

Обърна се, сви ръце около устата си и извика нещо. Звучеше съвсем неразбираемо — дори не приличаше на келтски. Аз заврях пръст в едното си ухо, като се чудех дали пътуването през каменния кръг не е увредило слуха ми.

Улових внезапно движение с периферното си зрение и се обърнах натам точно навреме, за да видя как една яркосиня топка прелита над старата стена и удря Джейми право между лопатките.