Градината на Рама [bg]

— Епонин, мамо! — Ели изтича към Никол. — Може ли да я поканя при нас?

— Разбира се — отвърна Никол.

Глас по високоговорителя прекъсна малкия оркестър, който свиреше, за да съобщи, че фойерверките ще започнат след десет минути. Чуха се единични ръкопляскания.

— Епонин — извика Ели, — насам! — И тя й помаха с ръка. Епонин чу името си, но в спусналия се здрач не виждаше много добре. След няколко секунди се загледа в посока към Ели. Отправи се натам, но неволно блъсна едно току-що проходило дете, което се мотаеше само по тревата.

— Кевин — изпищя майка му, — дръж се настрана от нея! След миг широкоплещест рус мъж сграбчи малкото момче, за да го отдръпне от Епонин.

— Мястото ти не е тук, не и при почтените хора.

Леко разтреперана, Епонин продължи към Ели, която идваше да я пресрещне.

— Върви си у дома. Четиридесет и първа! — извика една жена, която бе видяла случилото се преди малко. Дебело десетгодишно момче с камбест нос посочи Епонин с пръст и обясни на сестра си нещо, което Епонин не чу.

— Толкова се радвам да те видя — рече Ели, когато доближи своята учителка. — Ще дойдеш ли да хапнеш нещо?

Епонин кимна.

— Жал ми е за тези хора — изрече Ели с достатъчно висок глас, та всички наоколо да я чуят. — Срамота е да са толкова невежи.

Ели поведе Епонин към голямата маса и я представи: — Хей, за всички, които не знаят, това е моята учителка и приятелка Епонин. Тя няма второ име, така че не питайте за него.

Епонин и Никол се бяха срещали няколко пъти. Поприказваха си мило, докато един Линкълн предложи на Епонин няколко зеленчукови пръчици и сода. Най Уатанабе нарочно доведе своите близнаци Кеплер и Галилео, които едва преди седмица бяха навършили две годинки, за да ги представи на новодошлата. Голяма група колонисти от Позитано многозначително млъкнаха, когато Епонин пое Кеплер.

— Хубаво — детето посочи с пръстче лицето на Епонин.

— Трябва да ти е доста трудно — изрече на френски Никол и кимна с глава към групата ококорени зрители.

— Oui — отвърна Епонин. — Трудно ли? Това е най-сдържаното определение за тази година. Как ще звучи „Непоносимо“? Не стига, че съм болна от някаква ужасна болест, която почти сигурно ще ме довърши. Не. На всичкото отгоре, трябва да нося тази превръзка, за да знаят другите и да ме избягват.

Макс Пъкет вдигна поглед от шахматната дъска и забеляза Епонин.

— Здрасти, здрасти — Ти трябва, да си учителката, за която съм слушал толкова много.

— Това е Макс — представи го Ели, докато водеше към него Епонин. — Той е флиртаджия, но е безопасен. А по-възрастният господин, който не ни обръща внимание, е съдия Пьотр Мишкин… Правилно ли го произнесох, съдия?

— Да, разбира се, млада госпожице — отвърна съдия Мишкин, а погледът му не се откъсваше от шахматното табло. — По дяволите, Пъкет, какво се опитваш да направиш с този офицер? Както обикновено играеш или глупаво, или блестящо, а аз не мога да реша кое от двете е сега.