Златният бряг [bg]

Той разбра дебелия намек, обърна ми гръб и излезе с наведена глава.

Чувствах, че имам нужда да си взема душ, но вместо това си направих едно питие. Разхлабих вратовръзката си и седнах в креслото, като бършех челото си с кърпичка.

В тези стари къщи, целите от камък, климатичната инсталация не върши почти никаква работа и в кабинета ми беше горещо в тази юлска жега. Вероятно можех да си сложа няколко вентилатора на прозорците, но ще разваля фасадата на къщата, а хората тук се интересуват повече от външния вид, отколкото от удобството. И затова ходим с вратовръзки и сака в горещините. Понякога си мисля, че сме луди, а понякога знам, че сме такива.

Пиех джин с тоник, лятното ми питие, направено от истински швепс с хинин, за да прогони маларията, и от истински джин „Будлес“, за да прогони реалността.

„Ще удвоя сегашните ви приходи.“ Мили Боже, винаги съм мислил, че това е един народ, който е произвеждал полезни стоки, строял е железопътни линии и параходи и е покорил един континент. А сега вършим някакви глупави услуги, сключваме някакви сделки на хартия и пилеем огромния капитал, натрупан в продължение на двеста години честен труд.

Ако Мелзър можеше да удвои приходите ми на около шестстотин хиляди долара, тогава той самият сигурно прибира над милион. И какво е направил за този милион? Урежда данъчни проблеми, които до голяма степен са създадени от хора като него. И този шут вероятно е ходил в някой второстепенен държавен университет и е измъкнал някаква диплома по счетоводство. Направих си още едно питие.

Комунизмът беше мъртъв, а американският капитализъм имаше лоша кашлица. Тогава кой ще наследи земята? Не смирените, както проповядваше преподобният мистър Ханингс. Не паразитите, такива като Мелзър, които могат да съществуват само докато организмът е жив. Не Лестър Ремсън, който, макар че е специализирал минни и индустриални акции, не може да различи буца каменни въглища от кравешко лайно. И положително не аз или децата ми, които са възпитавани в много ограничен дух — да бъдат господари на един свят, който вече не съществува.

Хора като Станхоуп могат да оцелеят, защото прадедите им са натрупали достатъчно жълъди, за да им стигнат за дълго време. Хора като Белароса могат да оцелеят, ако успеят да се сработят с новите вълци в гората. Еволюция, не революция. Това е същността на Америка. Но трябва да еволюираш бързо.

Взех чашата си и излязох на задната тераса. Сюзън, която това лято бе минала на кампари и сода (вероятно защото това се сервираше в Алхамбра), се присъедини към мен.

— Всичко наред ли е? — попита тя.

— Да. Но трябва да взема от теб двайсет хиляди назаем.

— Утре ще ти напиша чек.

— Благодаря. Ще ти ги върна веднага щом разпродам малко акции. Колко ти е лихвеният процент?

— Лихвата е един процент на седмица, начислява се дневно и имаш на разположение деветдесет дни да изплатиш главницата, иначе ще ти счупя главата. — Тя се разсмя.