Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Иновацията без разрешение в битовете се е случила отчасти по случайност, но може да се твърди, че е и създадена, поне в Съединените щати. Адам Тиърър посочва, че коалиция от законотворци от двете партии прегръща идеята за иновация без разрешение като основа за интернет политиката от началото на 1990-те години. Това се превръща в „тайната рецепта“ за ръста на е-търговията. През 1997 г. администрацията на Клинтън публикува „Рамка за глобална електронна търговия“, един забележително либертариански документ. В него се твърди, че „Интернет трябва да се развие като задвижвана от пазара арена, а не като регулирана индустрия“, че правителствата трябва да „избягват ненужни ограничения върху електронната търговия“, че „страните трябва да могат да влязат в законно споразумение да купуват и продават продукти и услуги по Интернет с минимално участие или намеса на правителството“ и че „ако има нужда от намеса на правителството, целта трябва да е да подкрепи и приложи предвидима, минимална, последователна и опростена правна среда за търговия.“ Този подход стимулира експлозивния растеж на е-търговията през следващите две десетилетия и обяснява защо той се е случил първо и предимно в Америка.
Всъщност Америка стига още по-далеч и прокарва закон, който конкретно разрешава свобода на изразяването в Интернет чрез Раздел 230 на Закона за телекомуникациите от 1996 г., който изключва онлайн посредниците от носене на отговорност за съдържанието на техните сайтове. По същество разделът ги дефинира различно от публикуващите и естествено е причина за днешните тревоги за могъществото и отговорността на големите технологични компании като „Фейсбук“ и „Гугъл“. Раздел 512 на Закона за авторското право на цифровото хилядолетие от 1998 г. по същия начин защитава онлайн посредниците от нарушаване на авторските права.
Ключова идея в изучаването на иновациите е „болестта на разходите“ на Баумол. Икономистът Уилям Баумол осъзнал, че иновацията в един сектор може да доведе до увеличаване на цената на продуктите и услугите в друг сектор, ако в него няма толкова иновации. Ако иновацията трансформира продуктивността на труда в производството, това ще доведе до повишаване на заплатите в цялата икономика, а услугите ще поскъпнат. През 1995 г. в Германия телевизор с плосък екран струвал горе-долу колкото смяна на тазобедрена става. Петнайсет години по-късно на цената на смяна на тазобедрена става можело да си купиш десет телевизора. Заплатите на хирурзите се повишили, понеже се повишила общата продуктивност на икономиката, докато производителността на хирурзите не се повишила особено, ако въобще може да става дума за нещо подобно. Затова допускането на иновации само в един сектор може да е проблем.
Иновациите са от онези неща, които всички харесват като цяло, но все намират причина да му се противопоставят в определени случаи. Иноваторите далеч не са насърчавани и приветствани като добре дошли и трябва да се борят срещу преплетените интереси на установените играчи, срещу предпазливия консерватизъм на човешката психология, срещу доходността от протестите и срещу бариерите, издигнати от патенти, регулации, стандарти и лицензии.
12.
Глад за иновации
„Искахме летящи коли, вместо това получихме 140 препоръки.“
Питър Тийл
Как работят иновациите
Основната съставка в тайната рецепта на иновациите е свободата. Свободата на обмен, на експерименти, на въображение, на инвестиции и провали, свободата да не ти отнемат и да не си ограничаван от началници, свещеници или крадци, свободата на потребителя да възнаграждава иновациите, които харесва, и да отхвърля онези, които не му се нравят. Либералите твърдят, че поне от осемнайсети век насам тази свобода води до просперитет, но аз бих оспорил, че те така и не са намерили убедително механизма, задвижващата верига, с които едното води до другото. Иновацията, двигателят с невероятностно задвижване, е предавателната верига, липсващото звено.
Иновацията е дете на свободата, защото е свободен, креативен опит за удовлетворяване на свободно изразени човешки желания. Иновативните общества са свободни, хората в тях са свободни да изразяват желанията си и да търсят удовлетворяването им, а креативните умове са свободни да експериментират, за да откриват начини да изпълняват исканията – стига да не нанасят вреда на другите. Нямам предвид „свобода“ в някакъв крайно либертариански, беззаконен смисъл, а просто като обща идея, че ако нещо не е конкретно забранено, то се предполага, че е разрешено – изненадващо рядко явление днес в свят, в който правителствата се опитват да диктуват какво можеш и какво не можеш да правиш.