Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
На етикета трябва да бъдат посочени общият енергиен рейтинг по скалата от A до G, като А е най-високият, а G е най-ниският, годишното потребление на енергия в кВтч, количеството прах в изпускателната система на продукта (от A до G) и колко прах обира машината от твърди подове и цепнатини (от A до G). После обаче се оказа, че Европейската комисия била постановила, че при тези регулации прахосмукачките трябвало да бъдат тествани без прах. Това противоречи на Международната електротехническа комисия, организация за международните стандарти, които са приети от потребителските изпитателни органи и от производителите по целия свят. Освен това странното правило за прахосмукачките противоречи и на изпитанията на други уреди като перални, печки и съдомиялни машини, които се тестват „заредени“, а не празни.
Защо Европейската комисия се разграничи от международната практика? Отговорът се появява в документи, разкрити по Закона за свобода на информацията. Голям немски производител на прахосмукачки с торбички активно лобирал през Европейската комисия. Прахосмукачките с торбички трябва да увеличат потреблението на мощност, когато се задръстят с прах, или ефективността им ще спадне. Това е класически случай на капитализъм с приятелски кръг: компания лобира за правила, специално разписани в полза на установена технология, а не на иновативна.
През 2013 г. фирмата на Дайсън оспорила правилата за етикиране пред Общия съд на ЕС с основанието, че прахосмукачките трябва да бъдат тествани в реални условия и че това може да включва, колкото и шокиращо да звучи, среща с истински прахоляк. Общият съд на ЕС оповестил лениво решението си чак през ноември 2015 г. и отхвърлил искането на Дайсън. Доводът бил, че тестовете с прах са трудни за „възпроизвеждане“ и затова няма как да бъдат приети. И това е въпреки факта, че според международните стандарти прах трябва да има. Дайсън знаел, че това са глупости, понеже винаги тествал собствените си машини първо в лаборатория, а след това в истински къщи, където имало истински прах, мъхчета, боклуци и песъчинки, включително кучешки бисквити и, колкото и да е странно, два различни вида зърнена закуска (най-добрите иноватори са нащрек за различните човешки слабости).
Дайсън обжалвал решението на Общия съд пред Европейския съд през януари 2016 г. Времето минавало. Той спечелил на 11 май 2017 г. Съдът постановил, че за да достигне до взетото заключение, Общият съд „изопачил фактите“, „пренебрегнал собствените си закони“ и се „провалил в изпълнението на дълга си да посочва основания“. Съдиите постановили, че изпитанията трябва да включват, когато е технически възможно, „метод на калкулация, който да измерва енергийното потребление на прахосмукачката в условия максимално близки до реалните“. Тъкмо това твърдял и Дайсън. После Европейският съд върнал случая на Общия съд, за да премисли решението си, което отнело абсурдните осемнайсет месеца. През ноември 2018 г. Общият съд най-после се произнесъл в полза на Дайсън. По това време обаче китайските производители вече го настигали.
Коментарът на фирмата на Дайсън за това скъпо и безсмислено петгодишно забавяне на иновативна технология е унищожителен:
„Етикетите на ЕС скандално дискриминират една конкретна технология – патентованата от Дайсън „Циклон“. Това облагодетелства традиционните, предимно германски производители, които лобират пред висши представители на Комисията. Някои производители активно експлоатират регулациите, като при тестовете използват мотори с по-ниска мощност, но после използват технологиите за автоматичното ѝ повишаване, когато машината се запълни с прах, и така изглеждат по-ефективни. Този метод им позволява да заобикалят духа на регулациите“.
Тук имаме и директен отзвук от скандала с дизела. Защитниците на околната среда притиснаха Европейския съюз да наложи дизеловите двигатели заради по-ниските им емисии на въглероден диоксид и въпреки по-високите емисии на фини частици и азотни оксиди. Германските автомобилни производители имаха предимство в дизеловите технологии и подкрепиха инициативата, но няколко години по-късно избухна софтуерният скандал – компютърни програми, подвеждащи тестовете за вредни емисии в Съединените щати.