Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Проблемът в Европа е още по-лош, понеже креативното унищожение почти е спряло в меката прегръдка на Европейската комисия и нейната склонност да пише правила в полза на установените играчи. От стоте най-високо оценени европейски компании нито една не е основана през последните четирийсет години. В германския индекс DAX 30 има само две компании с дата на основаване след 1970 г. Във френския индекс САС 40 има една такава, а сред водещите петдесет шведски компании няма нито една. Европа не е родила нито един дигитален гигант, който да се конкурира с „Гугъл“, „Фейсбук“ или „Амазон“.
Ако съм прав в този ред на мисли, то способността на западните икономики да генерират иновации е отслабнала. Приходите замръзват на място, възможностите на социалната мобилност пресъхват, а причината не е твърде много иновации, а твърде малко. „Притеснителната реалност – пишат Ериксон и Вайгел – е, че трябва да се опасяваме от глад за иновации, вместо от пир от иновации.“ Бринк Линдзи и Стив Телес са съгласни: „Машината на съзидателното разрушение се забавя, а доказателството са увеличаващите се корпоративни приходи, спадът в основаването на нови фирми и притеснително увеличаващата се стабилност на топ фирмите с времето“. Но вероятно спасението ще дойде от друга част на света. Точно както Европа е отнела палмата на първенството в иновациите от все по-склеротичния Китай преди шест века, така днес Китай вероятно е на път да си я върне.
Моторът за иновации на Китай
Няма почти никакво съмнение, че моторът на иновациите е стартиран в Китай. Силициевата долина ще побръмчи още малко, но в повечето отношения Калифорния ще изпитва трудности в привличането на таланти в бъдеще: това място става все по-скъпо, ограничено и регулирано, за да се работи спокойно, а данъците са високи. Тексас се справя по-добре, а Израел, Нова Зеландия, Сингапур, Австралия, Канада и дори някои части от Европа имат своите добри страни, особено Лондон и околностите му, но вероятно в идващите десетилетия Китай ще развива повече и по-мащабни иновации от всеки друг. И то въпреки факта, че политиката му е авторитарна и нетолерантна, понеже тя е на ниво над предприемача, който е изненадващо освободен от жалки бюрократични правила и забавяния и има пространство за експериментиране, стига той или тя да не дразнят Комунистическата партия. Така че липсата на политическа свобода може и да не е проблем в началото, макар че сигурно ще се окаже такъв с времето.
Дните, в които Китай беше хитър имитатор и догонваше Запада чрез подражаване на продуктите и процесите, са в миналото. Китай крачи смело към бъдещето. Той е напълно мобилен в използването на Интернет и не е закотвен с настолни компютри. Поне в градовете китайските потребители вече не ползват пари в брой или дори кредитни карти – мобилното плащане е универсално. Дигиталните пари, контролирани от „Тенсент“ и „Алибаба“, се развиват бързо. В повечето ресторанти вече няма менюта, а в магазините липсват етикети с цени – за поръч-ването и плащането на всичко се ползват кю ар кодове. Цената на мобилните данни в Китай се срина по-бързо, отколкото някой можеше да си представи. За пет години цената на гигабайт данни спадна от 240 юана на само един юан.
Фирми като „УиЧат“ започнаха като компании за социални медии, но в момента осигуряват всичко, което потребителите желаят: мобилни портфейли, приложения за поръчване на такси или храна, начини за плащане на битови сметки и какво ли още не. Неща, които на Запад изискват пет различни приложения, в Китай се правят с едно. Компании като „Ент Файненшъл“ измислят наново финансови услуги и управляват не само парите, но и застраховките на 600 милиона потребители, а предлагат и други услуги само с едно приложение.
Що се отнася до откритията и иновациите, Китай е също толкова иновативен и се хвърли в изкуствения интелект, генното редактиране, атомната и слънчевата енергия с размах и наслада, за каквито Западът може само да мечтае. Темпото спира дъха: над 11 000 километра магистрали на година за изминалото десетилетие, железопътни линии и метро, чието построяване на Запад би отнело десетки години, в Китай се появяват за година или две, мрежите с данни са по-големи, по-бързи и по-пълни отколкото другаде. Тези разходи за инфраструктура не са иновация, но определено подпомагат случването ѝ.