Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Това упование в свободата обяснява защо иновациите не могат да бъдат лесно планирани – защото нито човешките желания, нито средствата за тяхното удовлетворяване са лесно предвидими в нужните подробности. В ретроспективен план изглежда неизбежна, но тогава връзката между желание и удовлетворяване е ясно изразена. Иновацията е плод на сътрудничество и обща работа, понеже един ум знае твърде малко за останалите умове. Иновацията е органична, защото трябва да е отговор на автентично и свободно желание, а не на преценката на властта какво трябва да искаме. Никой не знае как да причини иновация, защото никой не може да накара хората да искат нещо.
Светло бъдеще
Не съм пророк и винаги съм твърдял, че е невъзможно да предскажеш прогреса на иновациите. Много е лесно да си твърде голям оптимист или песимист за бъдещите технологии и практики. Въпреки това няма почти никакво съмнение, че иновациите биха могли драстично да променят света в задаващите се десетилетия. Потенциалът е огромен, но няма да бъде перфектно реализиран заради предизвикателствата и изпитанията пред изобретателите. Ето някои смели предположения какво бихме могли да постигнем чрез иновации през следващото поколение, за да подобрим съдбата на хората и на другите същества, с които споделяме тази планета. Това не е същото като това, което бихме си позволили да направим.
През 2050 г., ако съм жив, ще бъда на деветдесет и две години и вероятно ще имам нужда от помощ. Тогава бихме могли да живеем в свят, в който изкуственият интелект вече е променил грижата за възрастните в нещо далеч по-достъпно, човечно и ефективно. Днес вече имаме устройства, които наблюдават старите хора на екран, така че децата или гледачите им знаят, без да се обаждат, че те са в безопасност, хранят се и са активни. Те стават все по-популярни и по-ефективни от паник бутоните и не са толкова натрапчиви като безкрайните посещения и обажданията по телефона. Ако резултатът е по-голяма продуктивност на отделния асистент, тогава повече хора биха могли да си позволят грижа, а заплатата на гледачите ще се повиши. Аз и моето поколение можем да се надяваме, че на почтена възраст ще имаме повече забавления и повече внимателни грижи от което и да е поколение преди нас.
Ако някои предсказания за потенциала на лечението на процеса на стареене се сбъднат на базата на увеличаващите се знания как да отделим застаряващите клетки от тъканите, то цената на грижите за възрастните може да спадне рязко. През 2050 г. може вече да се радваме и на дългообещаваната „компресия на заболеваемостта“, при която хората живеят по-дълго, но умират по-кратко. За момента това ни убягва, тъй като предотвратяваме и лекуваме внезапните убийци като сърдечните болести много по-бързо, отколкото се справяме с бавните убийци като рак, да не говорим за хроничните заболявания като деменция. Медицинските иновации със сигурност ще ни дадат възможност да живеем по-добре на стари години заради сенолитичните лекарства, роботизирана хирургия, терапия със стволови клетки и генно редактиране на рак, а това са само шепа от възможностите. Изкуственият интелект може да ни помогне да направим здравеопазването по-евтино и по-добро, да върнем на лекарите и пациентите „дара на времето“, както го нарича Ерик Топол, когато те наистина се нуждаят от него.
През 2050 г. съм убеден, че ще сме открили причините за ръста на алергиите и автоимунните заболявания, като осъзнаем, че те се крият в липсата на паразити и липсата на разнообразие в микрофлората в стомаха и червата, а нашата имунна система е адаптирана към присъствието им и им се съпротивлява. Чрез трансплантиране на микроорганизми или чрез прием на добавки от вещества, които някога сме получавали от червеи и бактерии, бихме могли да изличим много автоимунни заболявания, вероятно дори аутизма или други умствени състояния. Почти сигурно ще сме решили проблема с резистентните на антибиотици микроорганизми със стратегии, с които ще сме крачка пред смъртоносните бактерии.
През 2050 г. бихме могли да имаме огромно подобрение в транспорта. Космическите пътувания едва ли ще са рутинни, но със сигурност ще има изкуствен интелект, с който да сме в безопасност на пътя и във въздуха, както вече ни помага при навигацията. Транспортът трябва също да е много по-чист, а качеството на въздуха в градовете ни вероятно ще е продължило да се подобрява, а споделянето на идеи, пътища и превозни средства може да е далеч по-ефективно.