Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Глад за иновации
Някои хора твърдят, че живеем в ера на криза на иновациите: твърде малко са, не са твърде много. Западният свят, особено след 2009 г., явно е забравил как да разширява икономиката си с разумна скорост. Останалият свят наваксва, като особено Африка започва да съперничи на експлозивните темпове на растеж, постигнати от Азия в предните две десетилетия. Но това е предимно растеж на догонване и се корени в усвояването на вече използвани на Запад технологии.
В Европа, Америка и Япония е обратното – силите на самодоволството и стагнацията сякаш понякога вземат връх. В книгата си „Илюзията за иновациите: Как толкова малко се създава от толкова много усилено работещи“ (The Innovation Illusion: How So Little is Created by So Many Working So Hard) Фредрик Ериксон и Бьорн Вайгел твърдят, че екзистенциалното предизвикателство пред днешния капитализъм е да наруши привичната неохота на компаниите и правителствата да насър-чават иновациите въпреки думите им. „Неспирният вихър на съзидателно разрушение“ на Шумпетер е заменен от нежния бриз на търсенето на приходи от отдаване под наем. Корпоративното управление постепенно изцежда живота от предприемачеството, понеже големите компании в сговор с големите правителства все повече доминират на сцената. Техните шефове странят от несигурността, а компаниите стават все по-бюрократични. Икономисти като Тайлър Коуън и Робърт Гордън също твърдят, че вече не изобретяваме неща, които наистина променят света като тоалетни и автомобили, и вместо това все повече си играем с баналности като социалните медии.
Симптом на това заболяване е, че компаниите са се наместили върху огромни купчини пари, измерващи се с трилиони, а мултинационалните фирми дават заеми, вместо да ги търсят, защото не виждат как да инвестират парите си в иновации. Някои големи фармацевтични компании в момента може да получават повече доходи от финансовите си инвестиции, отколкото от продажбата на лекарства. Когато големите компании харчат пари, то често е като отбранителен ход, за да защитят патентите си или да защитят пазарния си дял. Техните активи стареят и компаниите са все по-склонни да играят на сигурно. Това отчасти е по вина на размитата собственост, на пенсионните фондове и суверенните здравни фондове, както и на липсата на заинтересованост да трепериш над инвестициите си. Така предприемачите се превръщат в рентиери, получават печалба от местните монополи, постигнати чрез издигането на бариери под формата на интелектуална собственост, лицензиране на заетостта и правителствени субсидии. Закостенялото корпоративно управление смята, че е по-лесно да контролира пазарите, отколкото да се конкурира на тях, да планира, вместо да експериментира. Бързият и неспирен ръст в броя на служителите, чиято роля е да следят за спазването на регулациите, показва как се развива това. Необходимостта от спазване на регулациите почти винаги удря малките фирми пропорционално по-силно от големите и така отблъсква нови играчи с нови идеи от навлизането на пазара. Икономистът Луиджи Дзингалес смята, че през повечето от времето „най-добрият начин да правиш много пари е не да развиваш брилянтни идеи и да работиш здраво за прилагането им, а да си създадеш съюзник в лицето на правителството“. Разбира се, много компании все още на думи подкрепят иновациите, назначават директори на постове с изискването „иновация“ в работата и го използват в девизи, но често това са просто празни приказки, прикриващи дълбоката връзка със статуквото.
Глобализацията не само не успява да хвърли ръкавицата на тази тенденция, но вероятно дори я засилва. Мултинационалните компании са приели мисленето на планиране, а не на предприемане. Тези фактори сигурно биха могли да обяснят спада в динамиката на американската икономика и все по-ясно очертаното неравенство в нея. Скоростта на формирането на нови бизнеси в Съединените щати е спаднала от 12 процента на година през 1980-те години до 8 процента през 2010 г. Оборотът на компаниите от основните индекси е спаднал значително, а това означава, че установените играчи запазват позициите си по-дълго време. Между 1996 г. и 2014 г. броят на стартъпи, започнати от хора в двайсетте им години, спадна наполовина. Нивата на стартъпите вървят надолу в шестнайсет от осемнайсет икономики, сочи изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.