Кратка история на иновациите

Регулаторните измами вредят не само с потискането на предприемаческата енергия, но и с пренасочването ѝ. Икономистът Уилям Баумол твърди, че ако политическата обосновка сочи, че най-добрият начин за забогатяване е създаването на ново устройство и продаването му, то енергията на предприемачите ще прелее в иновации, но ако е по-просто да трупаш пари от лобиране пред правителствата за създаване на правила в подкрепа на съществуваща технология, то цялата предприемаческа енергия ще се насочи към лобирането.

Тъкмо общата, макар и неумишлена, неприязън на Европейския съюз спрямо иновативния процес е вероятната причина за бавния растеж на европейските икономики напоследък. Залозите срещу предприемачите са твърде високи. ЕС поставя поредица от препятствия на пътя на дигиталните стартъпи и Европа е избутана в бавната лента на дигиталната революция, тъй като тук, за разлика от Китай, няма дигитални гиганти, които да се конкурират с „Гугъл“, „Фейсбук“ или „Амазон“. В самия Договор от Лисабон е заложена крайна версия на предпазния принцип. Европейската комисия и Европейският парламент решително се противопоставят или спъват мобилните данни, електронните цигари, фракинга, генните модификации, прахосмукачките без торбички, а напоследък и генното редактиране, като често прибягват до хитри обосновки, подадени от групи за натиск или корпоративни лобита в защита на установени интереси.

През 2016 г. „БизнесЕвропа“ даде дълъг списък примери за иновации, засегнати от европейските регулации. Списъкът включваше и два случая, в които разпоредбите стимулират иновациите – в политиките за отпадъците и устойчивата мобилност. Но много по-дълъг е списъкът на случаите, в които регулациите на ЕС спъват промените чрез правна несигурност, несъгласуваност с други регулации, вкарване на технологиите в правила, тежки изисквания за пакети, прекомерна предпазливост или висока цена на изпълняване на разпоредбите. Оказва се, че Директивата на ЕС за медицински устройства е довела до значително по-малко и по-скъпи нови медицински устройства, отколкото иначе биха се появили. Едно от проучванията установява, че в Америка дадено медицинско устройство преминава регулаторния процес за около двайсет и един месеца от подаването на молбата към регулатора до възвръщането на парите, докато в Германия този срок е седемдесет месеца. В конкретния случай с пейсмейкъра „Стратос“, който може да се имплантира, срокът за приемане е бил четиринайсет месеца в Америка, четирийсет месеца във Франция и седемдесет месеца в Италия. Фредерик Ериксон и Бьорн Вайгел твърдят, че западните икономики са „почти маниакално обсебени с предпазни мерки, които просто няма как да се съчетаят с култура на експерименти“.