Кратка история на иновациите

Съществува обща тенденция модерните западни икономики като американската да трупат бариери пред иновациите под формата на търсене на вратички, като това често, макар и невинаги, се дължи на регулациите. Патентите са само един от примерите. Ръстът във финансите е друг. Талантливи хора биват отклонявани от по-продуктивни занимания в сравнително непродуктивни, но доходни професии като прехвърлянето на пари по спекулативни начини, защитени от конкуренцията със строги разпоредби и скрити субсидии. Ръстът в лицензиране на заетостта и ограничаването на достъпа до позиции само за хора с определени препоръки пречат на промените в предприемачеството. В момента реално измисляме наново гилдиите, които често монополизирали и задушавали търговията през средните векове. В Европа около 5000 професии са запазени за хора с връчени от правителството лицензи. Във Флорида един интериорен дизайнер трябва да е бил четири години в университет, преди да получи разрешение да практикува, дори ако той или тя вече има квалификация за интериорен дизайнер от друг щат. Да не дава Господ някакъв подривен елемент да постави обществения интерес в опасност, като се опита да обзаведе апартамент във Флорида в стила на Алабама! В Алабама пък да станеш маникюрист са необходими 750 часа обучение и да положиш изпит, преди да можеш да започнеш бизнес. Тези бариери са създадени да увеличат облагите за вече практикуващите професиите.

През 1937 г. броят на такситата в Париж бил ограничен на 14 000. През 2007 г. бил 16 000. Дали пък на някой не му е хрумнало, че потребителският интерес към такситата може да е нараснал драстично през това време? Ако е така, никой от правителството или от правоимащите компании не подаде сигнал. Трябваше да се намесят аутсайдери като „Юбер“, да разтърсят самодоволната индустрия и да предложат на клиентите GPS, мобилни данни и отзиви за репутацията. Съпротивата на шофьорите на таксита срещу „Юбер“, казват Линдзи и Телес, е „цветуща илюстрация на конфликта между професионалното лицензиране и иновациите“. Градове като Париж и Брюксел прокараха закони за ограничаването и дори за забраната на „Юбер“.

Планирането на използването на земята е друга спирачка пред иновациите. То покачва цената на жилищата в бързо разрастващите се градове, като ограничава свободните площи, а странното последствие е, че хората мигрират далеч от иновативните области. Така по време на Интернет бума между 1995 г. и 2000 г. от Сан Хосе, нервния център на Силициевата долина, са се изселили 100 000 американци повече, отколкото са пристигнали, като причината е цената на жилищата.

Колко пристрастна към утвърдените технологии е европейската политическа система се видя и в любопитния случай с прахосмукачките без торбички. Британският инженер сър Джеймс Дайсън изобретил прахосмукачката „Циклон“, която работи без торбичка и силата на засмукване не отслабва при напълването ѝ с прах, докато двигателят работи със същата мощност. През септември 2014 г. Европейската комисия оповести комплект „Регулации за екодизайн и енергийно етикиране“, чиято цел беше да принуди производителите да правят по-енергийноефективни продукти. Разбираемо, фирмата на Дайсън беше първият производител на прахосмукачки, подкрепил идеята за етикети, информиращи потребителите за енергийното потребление на мотора на прахосмукачката – гамата на „Циклон“ е много ефективна, особено ако има много прах.