Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Друг проблем е, че просто няма доказателства от географията и историята, че патентите помагат, да не става дума да са необходими за насърчаването на иновациите. Да вземем примера с английския часовник и производителите на инструменти от XVIII в. Индустрията била прочута с изобретателността си, произвеждали се не само часовници с високо качество, на които завиждали в цяла Европа и ставали все по-достъпни, но и нови прецизни уреди като микроскопи, термометри и барометри. Компаниите „Клокмейкърс“ и „Спектакъл Мейкърс“ поддържали, както го нарича историкът Кристин Маклауд, „заклето противопоставяне на патентите“ и харчели големи суми в опити да отхвърлят законите на Парламента, въвеждащи патентите. Аргументът на компаниите бил, че патентите „ограничавали свободното упражняване на умения, чието развитие винаги е зависело от дребните подобрения, обменяни свободно между занаятчиите“.
Нито в Холандия, нито в Швейцария имало патентна система през последната част от XIX в., но и двете страни успели да развият иновациите. Изследване на Джош Лърнър върху 177 случая на засилена патентна политика в шейсет страни в продължение на повече от век сочи, че „тези промени в политиките не довели до зараждане на иновации“. В Япония открили, че затягането на патентната защита не води до увеличаване на разходите или на иновации. В Канада друго проучване заключава, че фирми, които интензивно използват патентния процес, вече не били иновативни.
Друг проблем е, че патентите без съмнение повишават цената на стоките. В това е и смисълът: да държиш конкуренцията на разстояние, докато иноваторът жъне резултатите. Това бави развиването и разпростирането на иновациите. Както казва икономистът Джоан Робинсън: „Обяснението на патентната система е, че чрез забавяне на разпространението на техническия прогрес тя осигурява повече прогрес за разпространение“. Това обаче не е задължително. Историята е пълна с примери за изблици на иновации след изтичането на патент.
И накрая, патентите облагодетелстват изобретенията, а не иновациите: откриване на принципи нагоре по течението, а не приспособяването на устройствата към пазара по-надолу по реката. Това доведе до натрупването на т.нар. патентни джунгли: живи плетове от мъглява интелектуална собственост, които спират прогреса на хората, опитващи се да намерят път през интелектуалния гъсталак и да разработят нови продукти. Това е проблем особено в биотехнологиите, където иноваторите често се оказват в ролята на нарушители на чужди патенти за молекули, от които се нуждаят в съвсем ограничени количества, и то за частица от работата им. Стартъпите се оказват блокирани, защото са последвали нова молекулярна пътечка, но някое от веществата в нея е защитено с неясен патент от друга фирма. Както твърди Майкъл Хелър в книгата му „Икономика в задръстване“ (The Gridlock Economy) от 2010 г., това е все едно търговец да плаща тол такси по целия път до пазара – цените се повишават, а бизнесът страда.
Въпреки тези доказателства индустрията – особено правната индустрия – успешно настоява за далеч по-строга патентна защита през последните години. Броят на патентите, издавани всяка година от съответното ведомство на САЩ, е нараснал четири пъти от 1983 г. до над 300 000 през 2013 г. по време, когато икономическият растеж се забавя, така че това явно не помага на икономиката да се развива. Невероятно, но едно проучване сочи, че като се изключат химическата и фармацевтичната индустрия, се харчат четири пъти повече пари за дела за интелектуална собственост, отколкото са приходите от нея. Повечето от делата се завеждат от компании, които нямат продукция, но са в бизнеса с купуването на патенти и съденето на нарушителите им. Това са „патентни тролове“, а дейността им коства на Америка 29 милиарда долара само през 2011 г. „Блекбери“, канадската фирма за текстови съобщения, става жертва на един изключително алчен трол. По-късно тя самата става нещо подобно, като съди „Фейсбук“, а по-наскоро и „Туитър“ за нарушаване на правата на собственост върху толкова очевидни неща като мобилните съобщения, мобилните реклами и „уведомяването за ново съобщение“.
Табарок настоява за тройна патентна система с патенти за две, десет и двайсет години, като молбите за по-кратките срокове да се удовлетворяват по-бързо, по-евтино и по-лесно. Той казва, че в момента всеки с новаторска и не чак толкова очевидна идея може да получи двайсетгодишен патент независимо дали иновацията струва двайсет долара, или един милиард. Той признава, че в някои индустрии патентите са по-оправдани, отколкото в други. Най-очевидният пример е фармацевтичната. Ако дадено лекарство отнеме десет години и милиард долара за създаването, тестването и одобряването му като безопасно и ефективно, би било нечестно, ако други могат да натрупат негови генетични копия.