Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
През 2050 г. може да сме променили отношенията между правителството и парите чрез използването на криптовалута и веднъж завинаги да сме премахнали рязката инфлация. Бихме могли да използваме блокчейни, за да отстраним някои от посредниците, които струват толкова скъпо: адвокати, счетоводители и консултанти. Бихме могли да затрудним извършването на престъпления, а установяването им да е по-лесно. Бихме могли да направим данъците по-справедливи, а правителствата да не харчат толкова напразно.
През 2050 г. „генният драйв“, при която техника примерно ДНК последователност елиминира единия пол в поколението на носителя, може да е променил практиките в опазването на дивата природа, като ни позволи хуманно да се справяме с инвазивните чужди видове, които заплашват другите с унищожение, или да намалим популацията на даден вид, за да помогнем на друг, по-рядък. Генното редактиране може да ни позволи да върнем птицата додо и мамута, а генно редактирани култури биха могли да направят земеделието толкова продуктивно, че ще трябва да обработваме много по-малко земя, а така ще дадем на додото, мамута и на други видове просторни национални паркове, където да живеят.
През 2050 г. бихме могли да сме поправили екосистемите в океаните и да сме възстановили дъждовните гори чрез иновативни политики и иновативни машини. Ръстът все повече означава да получаваш повече ползи от по-малко ресурси, както се вижда съвсем ясно от дематериализирането на икономиката.
През 2050 г. иновацията ще направи възможно генерирането на достатъчно енергия, за да подхраним още повече невероятност и да осигурим просперитет за всички с далеч по-ниски, дори и отрицателни общи емисии на въглероден диоксид. Вероятно това ще означава комбинация от ефективни нови модулни форми на атомна енергия, включително синтез, както и жизнена индустрия за улавяне на въглерода на места като Северно море, по-широко използване на газ, ограничаване на въглищата, масово размножаване на планктона в океаните и допълнително залесяване на континентите.
Всичко това (а и много повече) е напълно в обсега на иновациите в следващото поколение предприемачи. Но дали ще ги оставим да го постигнат, или ще задушим златната кокошка на иновацията?
Не всички иновации се ускоряват
Вече е клише да се каже, че иновациите се ускоряват всяка година. Като много клишета и това е погрешно. Някои иновации определено се забързват, но някои се забавят. През повечето от шейсетте години на живота ми съм видял минимално или никакво подобрение в средната скорост на пътуването. При раждането ми през 1958 г. самолетите можеха да летят с 1000 км/ч, а колите да се движат със 120 км/ч, както е и днес. Заради задръстванията по пътищата и по летищата планираното време за пътуване между две точки днес често е по-дълго, отколкото някога. Съвременните пътнически самолети с турбовентилаторните им двигатели и не чак толкова стреловидните крила всъщност са конструирани да са по-бавни от Боинг 707 през 1960-те години, за да се пести гориво. Рекордът за скорост на управляван от човек самолет е 7275 км/ч и е поставен от ракетния самолет Х-15 през 1967 г. – преди повече от половин век – и още не е счупен. (Най-бързият самолет с „въздушен“ двигател, SR-71 Blackbird, е с рекорд от 3529 км/ч, поставен през 1976 г. и също не е подобрен.) Боинг 747 още лети петдесет години след излизането му. „Конкорд“, единственият свръхзвуков пътнически самолет, вече е в историята.
Вярно, имаме по-хубави пътища, по-надеждни коли (с повече поставки за чаши), катастрофите са по-малко и т.н., така че скоростта не е всичко. Но съпоставете това с промяната в скоростта и ефективността на изчислителната мощност и комуникациите, които се промениха напълно през живота ми. Ако колите се бяха подобрявали с темповете на компютрите от 1982 г. насам, разходът им щеше да е 0,006 мл на километър и с един резервоар щяха сто пъти да отидат до Луната и да се върнат.
Контрастът става още по-поразителен, ако погледнем научната фантастика от 1950-те и 1960-те, в която транспортната технология е широко застъпена, а компютрите едва присъстват. Казваха ни, че в бъдещето космическите пътувания ще са нещо обикновено, ще има свръхзвукови пътнически самолети и лични жирокоптери. Почти няма дума за интернет, социални медии и гледане на филми по мобилни устройства. Наскоро изрових анимационно филмче от 1958 г. за бъдещето. Казва се „По-близо, отколкото си мислим“, а на един от кадрите е показан „ракетен пощальон“, летящ във въздуха с реактивна раница, докато доставя писмо до адреса.
В сравнение с моето поколение дядо ми и баба ми са били свидетели на тъкмо обратното: на големи промени в транспорта и малки в комуникациите. Те са били родени преди масовите автомобили и самолети, но са доживели да видят свръхзвукови самолети в небето, войни с хеликоптери и хора на Луната. Но промените в информационните технологии са били съвсем малки. Дядо и баба са се родили след телеграфа и телефона, но починаха преди интернет и мобилните телефони. Когато починаха, телефонен разговор през Атлантика с дъщеря им все още беше скъпа рядкост, която обикновено трябваше да бъде предварително заявена чрез оператор. Предполагам, че следващото половин столетие няма да има толкова агресивно развитие на компютрите, каквото очакваме, и подозирам, че около 2070 г. ще се появят есета за забавянето на промените в информационните технологии и за бързите темпове в биотехнологиите.