Островът на скъпоценностите

— Скъпа Парпара!

Остана тихо.

— Любима моя Парпара!!!

И сега нищо не се чу.

— Гръм и мълния! Парпара, гълъпице моя!!!

Комай никаква Барбара вече не съществуваше.

— Ее, мътните го взели, Парпара, стара поспаланке, ама идваш ли пък, или не идваш, допра ми женичке?

Когато и този зов остана напразен, на почтения съдържател и майстор-ковач Томас Шуберт му прикипя.

— Кръстове, арапи, шикове, гранати, град и суграшица да го поразят макар, та това ред и дисциплина ли е в тая къща! Ама чакай, аз ей сегичка на ще ти изпарапаня марша, гиди дърта поспалана ти!

Той сне двата налъма от нозете и започна да тремоли по стълбищните стъпала щурмови марш. Едва сега се отвори кухненската врата и кой застана там с прелестно боне на главата и заканително опрени пълни ръце на хълбоците? Жива-живеничката фрау Барбара, която трябваше от своя законен любим да бъде «изпарапанена» от леглото.

— Каква пък е тая работа, Томас, хе?

При тези думи съдържателят се обърна уплашено и изтърва в силно изумление двата налъма. Той възкликна:

— Ама, моя допра Парпара, аз мислех, още лежиш горе в кревата! Тъкмо се канех да ти парапаня да слезеш!

— И защо пък си толкоз чевръст?

— Нали знаеш, че утре ще идва Герд… исках да кажа хер флотският лейтенант и ето как днес станах малко по-ранко. Исках да поправя резето на градинската врата…

— Че защо пък толкоз рано заранта?

— Е-е, Парпара, не разпираш ли, че на хер флотския лейтенант пи могло да му хрумне и да мине през градината вместо през входа? И ето как резето тряпва да си е наред. Какво инак ще си помисли за мен младият хер?

Тук вече добрата Барбара не можа да се сдържи и избухна в гръмък смях:

— И тъй, понеже утре Герд щял да дойде, тоя мъж станал днес още по нощите, за да забие един пирон в градинската врата. И после му дига с барабан от сън, докато аз вече от цял час съм на крака!

— Ама защо? Какво пък си правила?

— Набърках на прасето.

Сега бе ред на съдържателя да зяпне уста.

— Е-е, Парпара, ама това вече надминава всяка граница! Станала ми ти тая Парпара Шуперт в още няма и четири часа, та да пърка на прасето?

— Е, помислих си, нека още малко позатлъстее, ако решим да го заколим по случай идването на Герд!

— Парпара, ти си хем издъно права. Когато тоя Герд, или поточно нашият флотски лейтенант, дойде утре, ние тряпва да мопилизираме всичко, за да му покажем, че ни е…

Той спря по средата. Очите му бяха вперени в двора, зина уста с физиономия, изразяваща най-голяма изненада.

— Парпара, той е тук!

— Герд! — извика тя.

— Герд! — провикна се сега и съпругът.

— Хер лейтенант! — поправи се тя веднага.

— Хер лейтенант! — поправи се също Шуберт.

Той стоеше вън на двора, сияещ от младост, а красивата униформа бе съвсем подходяща за подчертаване формите на неговото здрава тяло.

— Чичо! Лельо!

С този вик се завтече към тях и сключи и двамата едновременно в обятията си.