Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Мислиш си, че няма да проработи ли? Че те ще те намерят? Знаеш ли нещо, което аз не знам?
— Не, не. Не се страхувам от това. Аз просто не мога да го пусна да отиде. Ако не се завърне… — изтръпнах, затваряйки очи, за да избегна мислите.
Джейкъб мълчеше.
Продължих да шепна, очите ми все още затворени.
— Ако някой пострада, ще е моя вината. Ако дори и нищо не се случи… ще съм ужасена. Мразя да бъда, да го убеждавам да бъде остане с мен. Той няма да ми се противопостави, но знам на какво съм способна. — Почувствах се малко по-добре след като го казах. Дори да можех да го призная само на Джейкъб.
Той изсумтя. Отворих очите си бавно и бях разочарована да видя, че тъмната маска се беше върнала.
— Не мога да повярвам, че ти е позволил да го убедиш да се откаже. За нищо на света на бих го пропуснал.
Въздъхнах.
— Знам.
— Това не значи нищо — изведнъж отстъпи той. — Това не означава, че те обича повече от мен.
— Но ти не би останал с мен, дори и да те умолявах.
Той сви устни за момент и се зачуди дали ще се опита да отрече. И двамата знаехме истината.
— Това е само, защото те познавам по-добре — каза той накрая. — Всичко щеше да мине без дърпане. Дори и да ме беше помолила и аз ти бях отказал, нямаше да си ми ядосана след това.
— Но през цялото време няма да те има, ще се поболея от притеснение, Джейк. Ще се побъркам.
— Защо? — попита той грубо. — Какво те интересува, ако нещо се случи с мен?
— Не говори така. Знаеш колко много значиш за мен. Съжалявам, че не е по начина, по който искаш, но нещата са такива. Ти си най-добрия ми приятел. Поне някога беше. И понякога също си… когато си без твоите пазачи.
Той се усмихна със старата усмивка, която обичах.
— Винаги съм такъв — обеща той. — Дори когато не се… държа, както трябва. В крайна сметка, винаги съм тук.
— Знам! Защо мислиш, че все още търпя глупостите ти?
Той се засмя с мен, а след това очите му бяха тъжни.
— Кога най-накрая ще разбереш, че си влюбена в мен?
— Оставям на теб да развалиш момента.
— Не казвам, че не го обичаш. Не съм глупав. Но е възможно да обичаш повече от един по едно и също време, Бела. Виждал съм го на живо.
— Не съм някакъв откачен върколак, Джейкъб.
Той сбърчи нос и бях готова веднага да се извиня за последната обида, но той промени темата.
— Не сме далеч, мога да го надуша.
Въздъхнах с облекчение.
Той грешно разбра реакцията ми.
— С удоволствие бих забавил, Бела, но ще поискаш да си на закрито, когато това започне.
И двамата погледнахме нагоре.
Голяма стена от лилаво-черни облаци идваха от запад, помрачавайки гората под нея като идваше.
— Уоу! — измънках аз. — По-добре е да побързаш, Джейк. Ще искаш да се прибереш преди да е дошло.
— Няма да се прибирам.
Взирах се в него, раздразнена.
— Ти няма да лагеруваш с нас.
— Не технически — да споделям палатката ти или нещо друго. Предпочитам бурята пред миризмата. Но съм сигурен, че твоя кръвопиец ще иска да поддържа връзка с глутницата с цел координати и аз любезно ще осигурявам тази услуга.
— Мислех, че е работа на Сет.
— Ще я поеме утре, по време на битката.
Напомнянето ме накара да млъкна за секунда. Гледах го, притеснението се появи отново с внезапна жестокост.
— Но предполагам, че има начин да останеш, след като вече си тук? — предположих аз. — Ако молех? Или да изтъргуваш обратно живота на служене или нещо друго?
— Съблазнително, но не. След всичко, умоляването ще е интересно да се види. Можеш да го впуснеш в действие, ако искаш.
— Наистина ли няма какво да кажа?
— Не. Не и ако ми обещаеш по-добра битка. Във всеки случай Сам отговаря, не аз.
Това ми напомни за нещо.
— Едуард ми каза нещо предишния ден… за теб.
Той се наежи.
— Сигурно е лъжа.
— О, наистина ли?
— Ти не си втория, който дава команди, в глутницата, нали?
Той премигна, лицето му избледня от изненада.
— О, това ли?
— Как така никога не си ми казал?
— Защо да го правя? Не е голяма работа.
— Не знам. Защо не? Интересно е. Та, как работи? Как Сам завърши като Алфа, а ти като… Бета?
Джейкъб се изсмя на моите измислени заключения.
— Сам беше първият, по-стария. За него имаше смисъл той да поеме отговорността.
Аз се намръщих.
— Но в такъв случай не трябва ли Пол или Джаред да бъдат втори? Те следващи се промениха.
— Е… трудно е да се обясни — каза Джейкъб уклончиво.
— Опитай.
Той въздъхна.
— Отнася се повече за произхода, знаеш? Нещо старомодно. Защо ще те интересува кой е бил дядо ти, нали?