Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
Малката къща беше разположена високо над Андора, на една от криволичещите улици, с изглед към града от едната страна и към осеяната със скали пропаст от другата. Тъмночервени бугенвилии35 се виеха по боядисаните с вар стени на дома, бръшлян покриваше високите зидове около къщата и двора. Домът беше напълно изолиран и усамотен, наблизо нямаше никакви съседи, които биха могли да попречат на начинанието му. Маркизата имаше на свое разположение само една слугиня и една готвачка. И двете щяха да си плюят на петите само след най-обикновена заплаха.
Затова пък съществуваха други трудности, които не можеха да се отстранят толкова просто. От пристигането си насам преди няколко дни беше разузнал, че маркизата, която иначе държеше на реномето си и се отнасяше с ледено презрение към простосмъртните си съседи, разтваряше добре оформените си бедра за Мигел де Гандория, полковник от испанската армия. Един офицер, още повече такъв, който я посещава почти всяка нощ, би могъл да се окаже неприятна пречка за плановете му. Местната policia36 гледаше с подозрително око на Дюпре заради националността му и заради положението му при френското правителство. Крайната предпазливост беше уместна и наложителна, за да не попадне след успешното изпълнение на мисията си в някоя испанска тъмница.
Разполагаше с достатъчно време, за да изкове план как би могъл да подмами испанския полковник да напусне Андора за няколко дни. Те му трябваха, за да изтръгне „Вихрения танцьор“ от Селест дьо Клеман. Тази коварна мръсница беше възбудила гнева на Марат, а указанията, които той беше дал на Дюпре, бяха недвусмислени и много привлекателни за него. Да, три дни с очарователната и пленителна маркиза и той щеше да й даде да разбере, че човек трябва да си носи последствията, когато реши да се гаври с Марат.
Когато се отдели от стената, той изтърси следите от прах по сивия си брокатен жакет, после хвана пътя към странноприемницата, където беше наел стая. Що за нецивилизовано и негостоприемно място е тази Андора, мислеше си той, изпълнен с отвращение. Навсякъде беше прашно, виното беше негодно за пиене, а улиците толкова стръмни, че той се спъваше непрекъснато в настлания камънак с високите токове на украсените си със сребърни катарами обувки.
Глава осемнадесета
Франсоа бавно отвори очи и най-напред осъзна присъствието на Катрин, която седеше на някакъв стол в другия край на салона. Тя се изправи и попита:
— Как се чувстваш?
Франсоа се понадигна от постланото с брокатени възглавници канапе, подпря се неуверено и предпазливо на лакът и се хвана за челото.
— Чувствам се така, сякаш са ме били с колове. — Той говореше с надебелял език. — Merde, черепът ми ще се пръсне!
— Навярно утре ще се почувстваш по-добре. — Тя се изправи. — Наредих да ти приготвят една стая… Хайде, ще ти помогна да се изкачиш по стълбите!
— Мисля, че вече ми оказа достатъчно помощ. — Франсоа се олюля на пода и направи усилие да се задържи изправен. — Виното е виновно за всичко. Не бях го очаквал! — Той я погледна. — И от теб не очаквах нищо лошо! Твърде ловко от страна на Жан Марк да си послужи с теб като с маша.
— Той не си е послужил с мен като с маша! Аз нищо не знаех за намеренията му! — Тя прехапа устни. — Ти беше гост в дома ми! Той нямаше право да постъпва така с теб!
Франсоа я изгледа изпитателно.
— Света Богородице, аз ти вярвам, че си нямала никаква представа.
— Естествено, че не съм имала. — След кратко колебание тя добави: — Това обаче не значи, че смятам постъпката на Жан Марк за съвършено несправедлива. Просто се е опитал да се отърве от теб. Така или иначе те бяха прикачили към него като съгледвач. Ти не трябва…
— Впрочем аз и не…
— Да?
— Не му се сърдя, че се опита да се избави от мен. На негово място бих сторил същото. Честно казано, по време на пътуването ни от Париж до тук непрекъснато очаквах подобен опит. — Той направи гримаса и разтърка слепоочията си. — Бих предпочел само да беше избрал някакъв метод без такова адско главоболие.
— Той ми каза, че се колебаел между удар по главата и виното — каза тя. — Все пак, ти не му се сърдиш, нали?
— Че защо да му се сърдя? Нали ти казах, аз бих постъпил по същия начин… — Той хвърли поглед към часовника върху камината. — Хм, преваля три часа сутринта. Което означава, че Андреас е вече в открито море.
Тя кимна.
— Той тръгна на път веднага, щом се убеди с очите си, че си изпаднал в дълбок и непробуден сън.
35
Пълзящо растение с открояващи се на върховете листа, срещащо се в Южна Америка (по името на френския мореплавател дьо Бугенвил) — Б.пр.
36
Полиция (исп.) — Б.пр.