Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
Бузите на Жулиет бяха облени в сълзи, когато се вкопчи в раменете му.
— Жан Марк, повече не издържам…
Напрежението растеше. Тя се долепи до него като в конвулсия. С вик той се притисна в нея. Нейните гърди се вдигаха и спускаха неудържимо, когато се опита отново да си поеме дъх. Трепереше болезнено, разтърсена, замаяна, леност обхвана крайниците й.
— Жулиет… — Устните на Жан Марк се притиснаха към нейните. Езикът му беше топъл и ласкав, сладък, мек, без никаква настойчивост. И все пак той беше още в нея, те бяха още слети. Чак сега той се отдръпна назад и ръцете му се отдалечиха от тялото й, милващи го и същевременно подчертаващи, че то беше негова собственост. — Бях по-бурен, отколкото възнамерявах първоначално. Усещаш ли нещо?
Една лека болка беше все още се усещаше, но тя поклати отрицателно глава.
Той лежеше до нея по гръб и дишаше тежко, с разрошени коси, сложил едната си ръка под главата й.
Изглежда твърд и жилав и направо изключително мъжествен. И същевременно съвсем като момче, помисли си Жулиет. Това беше друг вид ранимост и уязвимост, за разлика от онази, която беше нарисувала на мостика. Ненадейно усети желание да го вземе в прегръдките си, да приглади косата му и нежно да го милва.
— Защо? — Той беше отворил очи и я гледаше с подозрителната бдителност, каквато вече беше показал при влизането си.
Жулиет отбеляза всичко това с тъга и меланхолия. Сега вече беше отново добре въоръжен.
— Защото ненадейно разбрах колко съм глупава. Думите всъщност не са важни, ти обаче ми подейства така, че станаха важни за мен. Ти ме въвлече в тази глупава игра против волята ми. — Тя издържа спокойно погледа му. — Затова реших да сложа край! Ти не можеш да се бориш срещу мен, ако аз не изляза срещу теб!
Той дълго я гледа замислено, преди отново да затвори очи.
— Света Богородице, ти отново успя!
Тя се облегна на лакът.
— Какво съм успяла?
— Вече ти казах, че притежаваш направо вроден инстинкт за тази игра.
По челото й премина сянка.
— Но аз ти казах, че…
— Знам добре какво си казала. Ще ме принудиш да водя битка с призраци.
— Аз не се борех въобще! Установих, че изпитвам удоволствие от онова, което правиш с мен. Би било глупаво от моя страна да се откажа от това удоволствие само за да изляза срещу теб. — После го попита мило: — Позволяваш ли да те докосна?
Той отвори очи.
— Какво казваш?
— Харесва ми тялото ти. Ти си много хубав. — Тя се премести по-близо до него. — Често пъти съм мечтала да нарисувам голо мъжко тяло. Мъжете са много по-хубави от жените. Линиите са по-чисти. — Тя поглади космите по гърдите му, чието леко гъделичкане върху дланта си отбеляза несъзнателно. — Ала жената никога не е имала възможност да проучва мускулатурата. Микеланджело и Леонардо сигурно са изследвали строежа на тялото върху мъртвите… — Тя усети как коремните му мускули се изпънаха при движението на ръката й. — Ах, какво усещане… можеш ли да го повториш?
Той се засмя сдържано и погледът й се стрелна към него. Огледалото беше изчезнало, лицето му отново излъчваше хлапашко самочувствие.
— Мога да те уверя, че и за мен е крайно интересно усещане. Бих искал даже да допълня, че с твоя помощ съм в състояние да постигна всичко. Ако сега преместиш ръката си малко по-надолу…
Той беше отново готов. Тя усети горещ прилив, макар да се опитваше да оцени явлението трезво и обективно. Нима беше възможно след толкова кратко време? Ръката й го обгърна и тя усети, как той потрепна от допира й.
— Чудна реакция, не намираш ли? — Тя упражни лек натиск и го чу как изстена. — Ще ми разрешиш ли да те нарисувам гол?
— Едва ли. Не бих искал да видя атрибутите на мъжествеността си в някоя галерия. — Той я притегли и легна отгоре й. — Но съм очарован от това, че мога да ти ги демонстрирам.
— Толкова си мълчалива! За какво мислиш? — Жан Марк си играеше с една къдрица върху слепоочието на Жулиет. Когато я пускаше, тя се връщаше като пружина в първоначалното си положение. Тази къдрица е толкова своенравна и вярна само на себе си! Като Жулиет, помисли си той развеселено. — В случай, че си блъскаш главата как би могла да ме придумаш да ти позирам гол-голеничък, значи си губиш времето на вятъра. Няма да го направя при никакви условия!
Жулиет поклати отрицателно глава, а къдриците й се разпиляха нежно по голото му рамо.
— Мислех си само за рисуването. — Тя отново млъкна, преди да се осмели да го попита: — Жан Марк, имаш ли деца?