Вихрената годеница

Катрин му помогна да стигне до вратата.

— Тогава какво ще правиш, след като се отказваш от преследването?

— Ще се върна обратно в Париж.

— Ти въобще не се държиш за мен. Глупаво е от твоя страна, тъй като сам няма да можеш да преодолееш многото стъпала до стаята.

— Моля за прошка! — Той премести малко тежестта на тялото си, когато започнаха да се изкачват по стълбите. — Не съм свикнал да се държа за някого.

— Личи си. Навярно винаги си нащрек, винаги бдителен!

— Да. — Той направи две крачки. — Ти ухаеш на люляк.

— Това е един нов парфюм на мосю Опостен. Мишел твърди, че в него имало повече канела.

— Така ли? Канелата въобще не ми направи впечатление.

Те бяха стигнали най-горното стъпало и Катрин го поведе по коридора.

— Много ли ще се разгневи сега Дантон?

— Няма да е нито много сърдит, нито много възхитен. Все пак ще предпочете Жан Марк да получи „Вихрения танцьор“, отколкото да попадне в ръцете на Марат. Така поне нищо няма да се промени в равновесието на силите.

Спряха пред втората врата и Катрин посегна към порцелановата топка на дръжката.

— Хубаво ще е да спиш през целия ден, а ако и после не си по-добре, ще наредя да извикат лекаря от Грас.

— Ясно е като бял ден, че не съм болен. Само дето в главата ми бучи, това е всичко.

— Тъй като това премеждие те сполетя във Вазаро, не мога да допусна да излезеш от дома ми, преди да си се възстановил напълно. — Тя отвори вратата и отстъпи крачка встрани. — Ще ти трябва ли светлина?

— Не. — Той й подаде свещника. — Върви да спиш! Изглеждаш като пребита.

— Няма да си лягам. Скоро ще развидели и берачите ще се изсипят като рояк пчели по нивите.

Той смръщи чело.

— Изглеждаш като пребита и трябва да си починеш!

— Днес няма да работя на полето. Предпочитам да обиколя градините и да наблюдавам берачите — Тя поклати изтощено глава. — Има толкава много работа, а аз все още не познавам всички тънкости.

— Нима това не е задължение на Филип? Все пак и той трябва да върши нещо.

— Отпратих го… той искаше да навести семейството си.

— Наистина ли? — Той я изгледа от главата до петите. Погледът му сякаш я пронизваше. — Хм, ще ми се да науча защо си го направила.

— Защото така исках. — Тя се обърна, но веднага отново се извърна към него. — Сигурен ли си, че не ти трябва помощ?

Устните му се разтегнаха в едва забележима усмивка.

— Сигурен съм. Ти изпълни дълга си като господарка на Вазаро.

Тя стисна по-здраво свещника. Зелените очи на Франсоа проблясваха на мъждукащата светлина и тя отново усети странното напрежение, което вече беше изпитала преди.

— Извикай ме, ако имаш нужда от мен! Ще остави вратата си открехната.

— Ще си помисля. — Той пристъпи прага на стаяла. — Ако в сегашното ми състояние нещо би могло да попречи на съня ми, то това е мисълта, че мога да те повикам.

Тя го погледна учудено.

— Но сънят ще се отрази добре на главоболието ти.

— Е, хайде, така да бъде… днес езикът ми е толкова оплетен, колкото и мислите ми. Ще поговорим отново, когато се събудя. Bonne nuit37!