Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
Тя чакаше да продължи разказа за патилата си, но той не обели нито дума повече. Жулиет погледна с окъпани от сълзи очи рисунката си. Пред нея беше портретът на един мъж, когото не познаваше. По лицето му нямаше нищо загадъчно, нищо цинично. То изразяваше само болка, разочарование и невероятно изтощение. Жан Марк, когото познаваше, беше твърд човек, а юношата не е бил твърд. В търсене на свобода и приключения беше намерил само страхотии, от които я бяха полазили тръпки по цялото тяло.
— И какво предприе после в Марсилия?
Неговата занесеност сякаш се стопи като пролетен сняг, когато я погледна и хвърли поглед върху скицата.
— Винаги си твърдяла, че искаш да научиш повече за мен. Затова ли ме подложи на такъв разпит?
Ръката й трепереше толкова силно, че едва успя да нанесе сенките върху лицето.
— Ах, аз бях любопитна и питах просто така. — Тя нетърпеливо поклати глава и го погледна. — Не, излъгах! Понякога ми помага при рисуването, ако заставя модела да говори. Но ти не беше длъжен да ми отговаряш. Защо обръщаш внимание на въпросите ми?
— Е, това знае само милостивият Бог — отвърна той. — Покажи ми рисунката!
След кратко колебание тя му подаде листа.
Той разглежда дълго портрета, после се усмихна.
— Майсторски!
Беше го уязвила. За пръв път й стана ясно, че мъжът на скицата се нуждае от непроницаемата си външност, непоколебима и твърда като защитна броня.
— Искаш ли да скъсам листа? — предложи му тя спонтанно.
— Откъде накъде? Та ти на всяка цена искаше да направиш портрет. Всеки трябва да прави онова, което иска. Да взема онова, което му харесва. — Той й подаде листа и посочи с жест на кормчията да поеме кормилото. — Време е да отидем в каютата.
— Да, ей сега.
— Веднага, Жулиет! — В мекия му тон недвусмислено се налагаха железни нотки. — Бих искал да видя как настръхва превъзходната ти кожа. Тъй като това е единствената плът, с която се занимава последната издънка на рода Андреас напоследък, очаквам, че настояването му ще бъде изпълнено начаса. — Той тръгна. — Ще обърна чаша вино със Симон, преди да дойда при теб.
Жулиет се втренчи като зашеметена в прозрачния бял пеньоар с дълбокото деколте, метнат върху койката. Жан Марк кипеше от гняв и навярно искаше да я унижи. Беше ли наистина разгневен… или само уязвен? И как се стигна дотам, че тя не можеше повече да се съпротивлява? През целия си живот се беше борила срещу потисничества и посегателства, беше водила малки и големи сражения, за да покаже на всички, че не могат да я подчинят. И ако сега беше подела битка с Жан Марк, то не беше, за да спечели, а защото искаше да избегне едно поражение на гордостта си. Винаги беше ненавиждала от дъното на душата си лъжите и подлостите на обкръжението си… но как се държеше сега самата тя… не беше ли недостойно и дребнаво?
Ах, наистина, точно така беше. Не се чувстваше уверена в себе си. Откакто й стана ясно, че е навредила на Катрин, макар и без умисъл, беше изгубила увереността си и инстинктът й подсказваше, че и този път нещо е погрешно и фалшиво из основи.
Замислена, тя се отпусна на койката. Беше крайно време да не реагира така импулсивно и да премисли открай докрай отношението си към Жан Марк.
Беше облякла пеньоара с дълбокото деколте, когато той влезе и я огледа от главата до петите. Жулиет беше коленичила на леглото и заради падащите меко гънки на дрехата изглеждаше като заобиколена от нежни криле. Тя усети многозначително потрепване под лъжичката. Той я желаеше.
— Питам се дали ти…
— S’il vous plait! — изрече тя съвсем ненадейно. — Така! Вече го казах. Сега доволен ли си?
Той се спря внезапно и я изгледа внимателно.
— Трябва ли да го повторя? S’il vous plait, Жан Марк! Ако обичате. — Тя посрещна невъзмутимо погледа му. — Длъжна ли съм да казвам още някакви думи? Изречи ги и аз ще ги повторя!
— Чакай да помисля. — Той измина няколкото крачки до койката и седна. Ръцете му леко потреперваха, когато разтвори пеньоара й. — Какви прелестни гърди имаш! — Той обхвана гърдите й и ги разлюля в дланите си. Те набъбнаха, когато прокара нежно палците си по издутите им зърна.
— Защо? — попита той в упор.
— Какво значение има? Вече казах думите, които искаше да чуеш от мен. — Палците и показалците му разтриваха изкусно връхчетата на гърдите й, тя загуби нишката на мисълта си и занемя.