Вихрената годеница

Той беше гол и възбуден… гледка, в която тя се втренчи зашеметена. Той стоеше надвесен над нея, е тъмни, диви очи на зачервеното от възбуда лице, с уста, която издаваше чувственост! Той разтвори широко бедрата й и я погледна.

Тя се вцепени, чувстваше се разкрита и разголена, обзета от пареща и изпепеляваща жар!

Дишането му беше на пресекулки, мускулите му бяха изопнати до краен предел — и все пак продължаваше да стои неподвижен, насочил в упор поглед към нея.

Когато понечи да прибере обратно бедрата си, той й попречи.

— Не! — Отпусна се на леглото между тях. Пръстите му започнаха да я милват, докосваха късите къдри, галеха, масажираха.

Като стенеше тихичко, тя се изви към него.

— Ей сега — обеща той полугласно. — Имай търпение! Ще се опитам да не ти причиня болка.

И ненадейно пръстите му проникнаха в утробата й.

Тя напразно се опитваше да поеме въздух, а в погледа й се четеше безпомощност.

Той я гледаше с напрегнато лице отвисоко, докато пръстите му ритмично се плъзгаха навътре r навън.

— Усещаш ли ме? Dieu… — Един втори пръст се присъедини към първия, а тя прехапа устните си, за да не закрещи с глас. — Боли ли те?

Тя поклати глава, без да отвръща поглед от него. Той проникна по-дълбоко, остави пръстите си да кръжат, да влизат и излизат, докато другата му ръка продължи да я притиска и да я гали.

Обхвана я възбуда и наслада, отнемаща дъха.

Той се надвеси над нея и тя усети лъх на топла кожа и лимон.

— Отвори си устата! Езикът ти е толкава сладък…

Целуваше я дълбоко, а пръстите му не намаляваха дивия си ритъм.

— Не мога… не мога повече да чакам — изрече с усилие той. Тя усети как мъжеството му проникна в нея. Беше притворил очи, бузите му бяха хлътнали, сякаш се измъчваше. — Ти си толкова тясна! Аз не мога…

Той заби мъжеството си!

Болка, остра и мълниеносна, я прониза. Големината му я разшири, изпълни я докрай, но все не й стигаше. Гърдите му се повдигаха и спускаха ритмично, когато той се движеше огромен и твърд в тялото й. Изпитваше особено чувство, някакво горещо, непоколебимо острие я изпълваше и я свързваше с Жан Марк, но пак не й беше достатъчно!

— Чувстваш ли се… добре? — попита той тихо, а тя улови трептения дори в най-интимните си части.

— Да, това е много… — Тя не продължи, защото той започна пак да се движи.

Той проникваше все по-дълбоко. Кратко, дълго, нежно, бурно… не й позволяваше да свикне към определени тласъци, а постоянно сменяше темпото.

Тя мяташе главата си върху възглавницата и у нея се натрупваше нетърпимо напрежение.

— Жан Марк, това не е…

— Спокойно… ей сега, ma petite — промърмори Жан Марк. Той обгърна таза й и я повдигна. Все по-дълбоко проникваше в нея, чак до най-дълбоката й същност.

— Погледни ни! — настоя той. — Погледни ни нас двамата!

Тя не проумяваше какво има предвид, докато той не обхвана главата й и не я повдигна, за да може да види как прониква в тялото й и отново излиза, отново и отново!

Жулиет прехапа устни, за да не извика с глас. Сякаш чувството се удесетори, тъй като сега можеше да го гледа. Погледът му излъчваше тъмна решителност и настоятелност, ноздрите му се бяха разширили неимоверно, докато наблюдаваше тяхното сливане и при това движенията му напред и назад, навън и навътре ни най-малко не отслабваха.