Вихрената годеница

Тя го погледна изненадана.

— Ти искаш дете от мен?!

— Не съм казал такова нещо, но не е изключено. До този момент не съм мислил за това. Така или иначе имаш определени качества, на които се възхищавам.

Тя поклати отрицателно глава.

— На мен никак не ми харесва мисълта да имам дете. — Тя сбърчи замислено нос. — Странно е, че не помислих за тази възможност по-рано. Копнежът ми по теб трябва да е бил толкова силен, че съм пренебрегнала опасността.

— Ами да, в ситуации като тези разсъдъкът най-често напуска човека.

Той се плъзна малко по-надолу и сложи бузата си върху нея. Бавно триеше лице и опипваше гладкостта на кожата й. После вдигна глава и я погледна.

— Но и аз те желаех, както и ти.

— Едно извънбрачно дете наистина не би ме съсипало, както би съсипало Катрин, но не го желая. Жената може да има безчет любовници, ако те са дискретни. Детето би трябвало някак да се скрие. — Тя го погледна. — Бих обичала детето си. Но не мога да го крия някъде при чужди хора, сякаш се срамувам от него.

— Нима допускаш наистина, че бих могъл да оставя детето си и майка му на произвола на съдбата? — отвърна Жан Марк троснато. — Ще се погрижа за това да… но, по дяволите, за какво е този спор? Малко вероятно е при тези редки първи случаи веднага да заченеш дете.

Тя се облегна назад, а пръстите й продължаваха да галят косата му.

— Станалото — станало, за разкаяние вече е късно. Но щом пристигнем в Испания и напуснем кораба, не бива повече да го правим, Жан Марк. Беше великолепно, но не би било правилно да създаваме дете.

— Ама че врели-некипели! И при теб мога да използвам онова, както при другите жени.

— Обаче аз не бих могла да ти се доверя — каза тя на пресекулки. — Ти самият каза, че навярно би искал дете. Аз трябва да се предпазя от злото, което ти вероятно ми готвиш. Не, Жан Марк, на рисковете трябва да се сложи край!

— Ах, така ли! — Той самият беше удивен, че реагира толкова бурно на нейното отхвърляне. Но би трябвало да предположи, че ще се стигне дотам. През целия си живот тя не се беше осланяла на никого, освен на самата себе си. При все това не го напускаше особеното чувство, че детето, за което се беше отворила дума, е вече реалност и тя се опитва да се отскубне от него и да му отнеме нероденото. Ръката му се плъзна по тялото й и обхвана нейната женственост, а палецът му затърси най-чувствителното й място и го намери.

Тя напразно се мъчеше да си поеме дъх, обзета от превъзмогващата я тръпка на насладата.

В следващия миг той проникна в нея.

— В такъв случай ще трябва да използвам още по-добре оставащото ни време, ma petite.