![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
— Как… разбра? — попита Ние.
Свих рамене — весел жест, който скриваше факта, че просто бях предположила.
— Двете линии се срещат под ъгъл от сто и четири градуса. Това може да представлява единствено връзките във водната молекула. Водород плюс кислород, които се съчетават, за да образуват основния елемент на химията на живота. Не е чак толкова сложно.
Въртящите се линии като че ли се олюляха.
— За теб може би — отвърна Ние. — Навярно земянитите не са толкова предубедени. Но за мен това е истински шок. След всички предупреждения, след безкрайните разкази колко опасни били зангите… колко нелогични, сприхави и неразгадаеми можели да са те…
Пак свих рамене.
— Малките момчета обиждат момиченцата и обратно. Понякога изобщо не се понасят. Поне докато пораснат достатъчно, че да не могат едни без други.
Елементарна аналогия. И все пак в това сравнение имаше логика!
Често съм се чудила за противоречията между дишащите водород и кислород. Щом са толкова фундаментално различни, толкова яростно враждебни, как зангите и техните братя бяха успявали толкова време да поддържат мир с Цивилизацията на Петте галактики? Защо едната страна не беше унищожила другата, вместо неохотно да си сътрудничат в сложни миграционни и екологични проекти и да споделят спирални ръкави и звездни пътища със сравнително малко сблъсъци?
Как наистина? Изглеждаше невероятно.
Разбира се, ако всичко вече не бе уредено на по-високо равнище! Равнище, на което двата класа живот най-после бяха съзрели достатъчно, за да открият общ език.
Съвършено състояние, при което двете страни взаимно се допълват.
Така.
Ето, че се бяхме озовали на място, висша проява на единение.
Единение, постигнато сред мощни гравитационни течения, дълбоко в Прегръдката на вълните.
Изглежда сме поканени.
Това оставя само един въпрос.
Защо?
Хари
Очакваше да го посрещнат у дома с поздравления, навярно лично Уер'К'кинн или поне старшите помощници на старата сепия, нетърпелива да получи информацията на Хари и да чуе доклада за успешната му мисия.
Честно казано, адски тежка мисия. Епично пътуване до един от най-ужасните райони на Е-пространството, където се беше справил с кошмарни премеждия и дори бе намерил двама човешки преждевремски корабокрушенци!
Уви, той завари в базата Каззкарк само хаос.
Всички пристани на северния полюс бяха заети, освен няколкото, отделени за служебно използване. Когато приближи до един от тях, Хари трябваше да съобщи приоритетния си код и да използва заплахи, докато навъсеният мониторен робот на Института по миграция най-после му даде разрешение за кацане.
Зад огрените от звездите платформи видя безброй лъскави кораби-бегълци, наредени на многобройни редове от единия край на планетоида до другия — плътна, ръмжаща обвивка от тъмни форми и ярки проблясъци.
— Адски е вълнуващо, нали, Дуер? — с блеснал поглед промълви момичето с обезобразеното лице. — Не ти ли го бях обещала? Дръж се за мен и аз ще те заведа в цивилизацията! Така ти рекох. Сбогом, Джиджо, и привет, галактико! Никога повече няма да сме мръсни, гладни, бедни или отегчени.
Хари размени поглед с другия човек, високия мъж. Двамата млади диваци явно не бяха на мястото си. Но за разлика от Рети, Дуер изглежда го разбираше и съзерцаваше гледката едновременно с благоговение и тревога.
„И аз горе-долу се чувствам така — помисли си Хари. Звездните кораби бяха наблъскани един до друг като съборени дървета мурвва след ужасна буря на Хорст. — След заминаването ми положението трябва да е станало много по-лошо, особено ако всички са решили да бягат на Каззкарк!“
Магнитните пръстени плътно обгърнаха очуканата му изследователска станция и двигателят най-после угасна с облекчено изпъшкване. Хари също дълбоко въздъхна.
„Най-после у дома… каквото и да става тук.“
Той качи на малък диск информацията на Уер'К'кинн и поведе гостите си към херметичния шлюз. В нормални времена те биха предизвикали в сънливата база истинска сензация. Бързо щяха да плъзнат слухове за новооткрита преждевремска зараза и служителят, арестувал виновниците, щеше да се прочуе.
Хари се разкъсваше от угризения. В крайна сметка човеците бяха патрони на расата му. Макар че това вече не би трябвало да го интересува, старите навици трудно се преодоляваха.
„А и Дуер и Рети ми спасиха живота.“
Тези вътрешни противоречия го караха да се чувства по-скоро неуверен, отколкото ликуващ, докато минаваха през късия тунел, за да влязат в планетоида.
„Всичко е в пълен хаос и може би просто няма да обърнат внимание на доклада ми за тях.“