Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Фуке веднага позвъни.
Влезе лакей, на когото беше наредено да извика незабавно Тоби.
Няколко мига по-късно влезе повиканият слуга. Човек прегърбен, с бягащи очички, с тънки устни и къси ръце.
Арамис впери в него пронизващия си поглед.
— Позволете ми аз да го разпитам.
— Моля — отвърна Фуке.
— Арамис се канеше да зададе въпросите си, когато наум му дойде нещо ново.
— Не — започна той, — ще види, че придаваме твърде голямо значение на думите му. По-добре разпитайте го вие.
Арамис седна с гръб към слугата, но наблюдаваше всяко негово движение в огледалото насреща.
— Тоби, приближи се — каза Фуке. Лакеят се приближи с уверена стъпка.
— Как изпълни моето поръчение?
— Както обикновено, ваша милост.
— Разкажи ми.
— Влязох в стаята на госпожица Дьо ла Валиер, която отсъстваше, и оставих записката на тоалетната масичка. Вие така ми наредихте.
— Вярно, но това ли е всичко?
— Всичко, ваша милост.
— Имаше ли някого в стаята освен теб?
— Никого нямаше.
— Скри ли се, както ти заповядах?
— Да.
— После тя се върна, така ли?
— След десетина минути.
— Кой друг би могъл да вземе писмото?
— Никой, защото човек не е влизал в стаята.
— Отвън да, но отвътре?
— От моето скривалище се виждаше цялата стая.
— Сега слушай внимателно — каза Фуке, наблюдавайки лакея. — Ако това писмо не е попаднало на нужния адрес, по-добре си признай. Защото, ако се окаже така, ще платиш с главата си.
Слугата потрепера, но се овладя бързо.
— Ваша милост — повтори той, — аз оставих писмото на тоалетната масичка и ви моля за половин час, за да ви докажа, че писмото е в ръцете на госпожица Дьо ла Валиер, или да ви го донеса обратно.
Арамис с любопитство наблюдаваше Тоби.
Фуке му повярва, тъй като този човек му бе служил вярно двадесет години.
— Добре — каза той, — върви, но ми донеси доказателство, че говориш истината.
Слугата излезе бързо.
— Какво ще кажете, драги ми прелате?
— Трябва на всяка цена да узнаем истината. Писмото или е стигнало до Ла Валиер, или не е. В първия случай тя трябва да го върне или изгори, а във втория — да го намерим, та дори това да ни струва милион. Съгласен ли сте с мен?
— Да. Но ми се струва, че сгъстявате боите, драги ми епископе.
— Вие сте слепец! — прошепна Арамис.
— Ла Валиер, която вие взимате за тънък дипломат, е просто кокетка, която се надява, че ще продължа да я ухажвам, след като съм започнал. След като се е уверила в любовта на краля, е решила чрез писмото да ме държи в ръцете си. Това е напълно естествено.
Арамис поклати глава.
— Вие май не сте съгласен?
— Тя не е кокетка — отвърна Арамис.
— Позволете да забележа…
— Аз отлично познавам кокетките.
— Ех, приятелю, приятелю!
— Искате да кажете, че това време е останало твърде далеч в миналото? Но жените не се променят.
— Да, но мъжете се променят. Вие сте станал по-подозрителен от преди. — Фуке се разсмя и продължи: — Ако Ла Валиер реши да ми подари една трета от любовта си, а на краля две трети, ще го намерите ли за нормално?
Арамис стана нетърпеливо от мястото си.
— Ла Валиер никога не е обичала и няма да обикне никого освен краля.
— Но кажете, какво бихте направили на мое място?
— Първо, не бих пуснал от дома си този слуга.
— Тоби?
— Да, Тоби. Той е предател.
— Какво говорите!
— Уверен съм в това. Аз бих го държал затворен, докато не признае.
— Още не е късно. Ще го извикаме и вие ще го разпитате.
— Прекрасно.
— Но ви уверявам, че просто ще си губите времето. Той служи при мен от двадесет години и нищо никога не е сбъркал. А това — Фуке се засмя — е толкова просто, да сбъркаш!
— Все пак извикайте го. Струва ми се, че днес сутринта го видях да разговаря с един от слугите на Колбер.
— Къде?
— При конюшните.
— Но как така? Моите слуги са на нож с хората на този дървеняк.
— Повтарям ви, че го видях. Когато влезе, лицето му ми се стори познато.
— Защо не казахте нищо, докато беше тук?
— Защото току-що си припомних.
— Тогава вие ме плашите, драги епископе! — каза Фуке обезпокоен и позвъни.
— Дано не сме закъснели! — прошепна Арамис.
Фуке позвъни още веднъж. На вратата се появи камердинерът.
— Тоби! — извика Фуке. — Извикайте Тоби! Слугата се отдалечи бързо.
— Нали ми предоставяте пълна свобода на действие?
— Възможно най-пълната!
— Мога ли да пусна в ход всички средства, за да узная истината?
— Да.
— Дори заплаха?
— Отстъпвам ви задълженията на главния прокурор. Минаха десет минути. Тогава с глух глас Вън от търпение, Фуке позвъни отново.