Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Няма нищо срамно в скръбта, Джондалар… или в любовта.
Тай извърна глава.
— Мислиш ли, че е така? — В гласа му се долавяше нотка на самопрезрение. — Дори когато егоистично се възползваш от нея, а нараняваш някого другиго?
Айла сбърчи чело в недоумение.
Той отново се обърна с лице към огъня.
— През лятото след завръщането ми бях избран на Лятното събиране за Първи обреди. Притеснявах се; така е с повечето мъже. Страхувах се да не нараня някоя жена, а аз не съм дребен мъж. Винаги има свидетели, които удостоверяват, че момичето е било отворено, но също и, че не е наранено. Мъжът се безпокои да не се посрами като не успее да докаже мъжествеността си и се наложи да повикат някой друг в последния момент. Много неща могат да се случат. Би трябвало да изпитвам благодарност към Зеландони — засмя се язвително той. — Направи точно това, което се очаква от една донии-жена. Даде ми добри съвети… и това ми помогна.
Но в онази нощ си мислех за Золена, а не за амбициозната Зеландони. После видях уплашеното момиче и разбрах, че то се притеснява много повече от мен. Тя наистина се изплаши, когато видя набъбналия ми член; с много жени е така първия път. Но аз си спомних какво ме беше научила Золена, как да я подготвя, как да се въздържам и контролирам, как да и доставя удоволствие. Чудесно бе да видиш как от неспокойно, уплашено момиче тя се превърна в отворена, тръпнеща от желание жена. Беше толкова признателна и любвеобилна… В онази нощ почувствах, че я обичам.
Пак затвори очи и сбърчи чело от болка — изражение, което Айла бе наблюдавала твърде често напоследък. После отново скочи и закрачи напред-назад.
— Никога не се поучавам от грешките си! На другия ден разбрах, че не съм действително влюбен в нея, но тя се беше влюбила в мен! Тя не биваше да се влюбва в мен, така както аз не биваше да се влюбвам в моята донии-жена. От мен се искаше да я направя жена, да я науча на Удоволствията, а не да я накарам да се влюби в мен. Постарах се да не нараня чувствата и, но видях разочарованието и, когато най-сетне успях да я накарам да проумее истината.
Джондалар тъкмо се бе приближил откъм отвора на пещерата, когато внезапно спря пред нея и почти извика:
— Айла, това е свещен акт — да превърнеш момичето в жена, това е задължение, отговорност, а аз отново го оскверних! — той пак закрачи. — И това не беше за последен път. Казах си, че повече никога няма да постъпя по този начин, но следващият път стана същото. Казвах си, че няма да приема отново тази роля, не я заслужавах. Но когато отново ме избраха, не можах да откажа. Исках го. Често ме избираха и аз започнах да се стремя към това, към любовните чувства и топлината в такива нощи, макар че на другия ден се ненавиждах, загдето съм се възползвал от тези млади жени и от свещения ритуал на Майката.
Спря да се движи, хвана се за един от прътите на рамката, на която тя сушеше билките си и се вгледа в нея.
— Но след няколко години разбрах, че нещо не е наред и осъзнах, че Майката ме наказва. Мъжете на моя възраст си намираха жени, задомяваха се, и се перчеха с децата на своите огнища. А аз не можех да намеря жена, която да обичам по този начин. Познавах много жени, наслаждавах се на компанията и Удоволствията им, но се влюбвах само когато не биваше, по време на Първите обреди… и само в тяхната нощ — каза той и главата му клюмна.
Вдигна я изненадан, когато чу нежен смях.
— О, Джондалар! Но ти се влюби. Обичаш мен, нали? Разбираш ли? Не си бил наказван. Чакал си мен. Нали ти казах, че моят тотем те доведе при мен, а може би и Майката, но е трябвало да извървиш дълъг път. Трябвало е да чакаш. Ако се беше влюбил по-рано, никога нямаше да се появиш. Никога нямаше да ме откриеш.
„Дали пък това не е самата истина?“ — питаше се той. Искаше му се да повярва в нея. За пръв път от години усети как тежкият товар, който го бе притискал, олекна и в очите му блесна лъч на надежда.
— Ами Золена, моята донии-жена?
— Не мисля, че е било грешно да я обичаш, но дори и да е било против вашите обичаи, ти си бил вече наказан за това, Джондалар. Бил си прокуден. Сега това е минало. Не е нужно да си го спомняш и сам да се наказваш.
— А младите жени при Първите обреди, които…
Айла го изгледа с възмущение.