Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Извинявай… Редукцио!
Паякът не се смали. Хари сведе поглед към пръчката от трънка. Всички по-безобидни магии и заклинания, които беше правил с нея дотук този ден, изглеждаха по-слаби, отколкото заклинанията с фениксовата пръчка. Хари чувстваше новата пръчка натрапчиво непозната, като чужда китка, пришита към ръката му.
— Просто трябва да се упражняваш — посъветва го Хърмаяни, която се беше приближила безшумно изотзад и беше наблюдавала тревожно как Хари се опитва да уголеми и да смали паяка. — Всичко е въпрос на увереност, Хари.
Той знаеше защо Хърмаяни иска всичко да е наред: още се чувстваше гузна, задето е счупила пръчката му. Едва се сдържа да не й каже, че щом според нея няма разлика, може да вземе пръчката от трънка и да му даде нейната. Но понеже искаше тримата отново да са приятели, се примири; после обаче Рон се усмихна плахо на Хърмаяни и тя се отдалечи, за да изчезне пак зад книгата, която четеше.
Щом се мръкна, и тримата се прибраха в палатката и Хари пръв пое дежурството. Седна на входа и се опита да направи с пръчката от трънка заклинание, с което да вдигне във въздуха ситните камъчета в краката си, но магията отново изглеждаше по-тромава и не така мощна, както предишните. Хърмаяни четеше в леглото, а Рон й отправи няколко притеснени погледа и накрая извади от раницата си малък дървен транзистор и започна да се опитва да го настрои.
— Има една програма — обясни тихо той на Хари, — която предава новините такива, каквито са. Всички останали са на страната на Ти-знаеш-кого и се придържат към линията на министерството, докато тази… чакай само да я чуеш, страхотна е. Не могат обаче да излъчват всяка вечер, налага им се да се местят, за да не ги засекат, освен това ти трябва парола, с която да настроиш приемника… лошото е, че изпуснах последното предаване…
Той почука леко с пръчката си по транзистора и замърмори напосоки някакви думи. Постоянно стрелкаше с очи Хърмаяни, явно се притесняваше тя да не се ядоса и да не избухне отново, момичето обаче изобщо не му обръщаше внимание. Десетина минути Рон потропваше и мърмореше нещо, Хърмаяни отгръщаше страниците на книгата, а Хари продължаваше да се упражнява с магическата пръчка от трънка.
Накрая Хърмаяни слезе от леглото. Рон веднага престана да почуква.
— Спирам, ако те дразня! — каза й притеснен той.
Тя не благоволи да му отговори и се доближи до Хари.
— Трябва да поговорим.
Той погледна книгата, която Хърмаяни още стискаше в ръка. Беше „Животът и лъжите на Албус Дъмбълдор“.
— Какво има? — попита със свито сърце Хари.
Мина му през ума, че в книгата има глава за него — не беше убеден, че му се слушат импровизациите на Рита за отношенията му с Дъмбълдор. Ала отговорът на Хърмаяни беше съвсем неочакван.
— Искам да отида и да се срещна с Ксенофилиус Лъвгуд.
Хари я погледна смаян.
— Моля?
— Ксенофилиус Лъвгуд. Бащата на Луна. Искам да отида и да поговоря с него.
— Ъъъ… защо?
Тя си пое дълбоко въздух, сякаш за да набере смелост, и каза:
— Заради знака, заради знака в онази книга. Виж!
Тя пъхна „Животът и лъжите на Албус Дъмбълдор“ пред изпълнените с нежелание очи на Хари и той видя факсимиле на оригинала на писмото, което Дъмбълдор беше написал на Гриндълуолд с познатия наклонен почерк. Стана му неприятно от това неоспоримо доказателство, че Дъмбълдор наистина е написал думите и те не са измислица на Рита.
— Подписа — каза Хърмаяни. — Виж подписа, Хари!
Той го направи. За миг изобщо не разбра за какво му говори тя, после обаче се взря по-внимателно с помощта на запалената магическа пръчка и видя, че Дъмбълдор е заменил буквата „А“ в „Албус“ с мъничка разновидност на същия триъгълен знак, който беше нарисуван и върху „Приказките на барда Бийдъл“.
— Ъъъ… и какво искаш да кажеш?… — попита плахо Рон, но Хърмаяни го изпепели с поглед и отново се обърна към Хари.
— Непрекъснато се появява, нали? — каза тя. — Знам, Виктор ти е казал, че това е знакът на Гриндълуолд, но той беше изсечен и върху онзи стар гроб в Годрикс Холоу, а датите върху плочата бяха от време много преди Гриндълуолд изобщо да го е имало! И сега това! Е, не можем да питаме Дъмбълдор и Гриндълуолд какво означава… дори не знам дали Гриндълуолд още е жив, — затова пък можем да отидем при господин Лъвгуд. На сватбата той носеше символа. Сигурна съм, че е важно!
Хари не й отговори веднага. Взря се замислен в напрегнатото й лице, върху което се беше изписало нетърпение, после и в мрака наоколо. След дълго мълчание каза:
— Не ни трябва още един Годрикс Холоу, Хърмаяни. Сами си втълпихме, че трябва да отидем там…