Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Но знакът се появява отново и отново, Хари! Дъмбълдор ми е завещал „Приказките на барда Бийдъл“, откъде знаеш, че от нас не се очаква да разберем какво означава знакът?
— Пак се почва! — Хари се почувства леко подразнен. — Постоянно си внушаваме, че Дъмбълдор ни е оставил тайни знаци и следи…
— Загасителят се оказа много полезен — възрази Рон. — Според мен Хърмаяни е права, мисля, че трябва да отидем и да се видим с Лъвгуд.
Хари го изгледа злобно. Беше повече от сигурен, че подкрепата, която приятелят му оказва на Хърмаяни, няма нищо общо с желанието да разбере какво означава триъгълната руна.
— Няма да бъде като в Годрикс Холоу — допълни Рон. — Лъвгуд е на твоя страна, Хари, „Дрънкало“ те подкрепя открай време, а той все повтаря, че всички трябва да ти помагат!
— Сигурна съм, че е важно — отсече съвсем сериозно Хърмаяни.
— Не мислиш ли, че щом е толкова важно, Дъмбълдор щеше да ми каже за него преди да умре?
— Ами… ами ако е нещо, което трябва сам да откриеш? — продължи да упорства Хърмаяни донякъде с вид на удавник, вкопчил се в сламка.
— Да, логично си е — подмазвачески заяви Рон.
— Не, изобщо не е логично — тросна се Хърмаяни, — но въпреки това мисля, че трябва да поговорим с господин Лъвгуд. Символ, който свързва Дъмбълдор, Гриндълуолд и Годрикс Холоу… Сигурна съм, Хари, че трябва да разберем!
— Предлагам да гласуваме — предложи Рон. — Който е „за“ да отидем при Лъвгуд…
Ръката му се стрелна във въздуха още преди ръката на Хърмаяни, която я вдигна с подозрително треперещи устни.
— Съжалявам, Хари, два на един — потупа го Рон по гърба.
— Добре тогава — отвърна Хари и подразнен, и развеселен. — Но след като се видим с Лъвгуд, хайде да се опитаме да потърсим още някои от хоркруксите, искате ли? Всъщност къде живеят семейство Лъвгуд? Някой от вас знае ли?
— Да, недалеч от нас — отговори Рон. — Не знам точно къде, но като заговорят за тях, мама и татко все сочат хълмовете. Едва ли ще се затрудним да ги намерим.
След като Хърмаяни се върна в леглото си, Хари сниши глас.
— Съгласи се само колкото да замажеш положението и да се сдобрите.
— В любовта и войната всички средства са позволени — каза бодро-бодро Рон, — а сега аз провеждам и двете. Я повесело, коледната ваканция е, Луна ще си бъде у дома!
От бруления от вятъра склон на хълма, където се магипортираха на другата сутрин, се откриваше великолепна гледка към Отъри Сейнт Кечпоул. Отвисоко селото приличаше на събрани накуп къщички играчки, осветени от огромните полегати снопове слънчева светлина, които достигаха до земята през пролуките между облаците. Една-две минути тримата стояха, заслонили очи с ръка, и гледаха към „Хралупата“, но единственото, което различиха, бяха високият жив плет и дърветата в овощната градина, закрили климналата къщурка от мъгълски очи.
— Странно, само на хвърлей сме, а няма да отскочим дотам — отбеляза Рон.
— Е, не е като да не си ги виждал от цяла вечност! Нали прекара там Коледа — хладно напомни Хърмаяни.
— Не съм бил в „Хралупата“! — засмя се невярващо Рон. — Нима смяташ, че съм се върнал там и съм им разказал как съм ви изоставил? Да, Фред и Джордж щяха да ме посрещнат с отворени обятия. А Джини веднага щеше да ми влезе в положението.
— Къде беше тогава? — учуди се Хърмаяни.
— В новата къща на Бил и Фльор. „Черупката“. Бил винаги е бил справедлив с мен. Не изпадна във възторг, когато чу какво съм направил, но и не направи проблем. Знаеше, че наистина съжалявам. Никой от другите в семейството нямаше и представа, че съм там. Бил казал на мама, че те с Фльор няма да им гостуват за Коледа, защото искат да я карат сами. Все пак това е първият празник след сватбата. Според мен Фльор нямаше нищо против. Знаете, че ненавижда Селестина Уорбек. — Рон обърна гръб на „Хралупата“. — Хайде да опитаме насам — подкани той и ги поведе през билото на хълма.
Вървяха няколко часа, като по настояване на Хърмаяни Хари се беше скрил под мантията невидимка. Поне на пръв поглед сред ниските хълмове не живееше никой, виждаше се само една къщурка, в която не личеше да има хора.
— Дали не е тяхната и те да са заминали някъде за Коледа? — попита Хърмаяни, докато надничаше през прозореца на уютната кухничка със здравец по перваза.
Рон прихна.
— Според мен веднага ще разбереш кой живее в къщата, ако надзърнеш през някой от прозорците на семейство Лъвгуд. Хайде да проверим на следващите хълмове.
И така те се магипортираха още няколко километра на север.
— Охо! — викна Рон, докато вятърът развяваше косите и дрехите им.
Сочеше нагоре, към билото на хълма, на който се бяха магипортирали — на фона на небето отвесно се издигаше странна на вид къща: огромен черен цилиндър с призрачна луна, увиснала зад нея в следобедното небе.