Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Заинтригуван от способността на папата да преминава бързо от светски на духовни теми, Адмон се възползва от личното си приятелство с държавния секретар Александър Хейг — с когото се запозна, докато работеше в израелското посолство във Вашингтон, — за да получи копие от психологическия профил на папа Йоан Павел II, изготвен от ЦРУ.
Това беше портретът на мъж с толкова силен религиозен плам, че можеше да се моли продължително на глас. Често пъти го бяха откривали проснат неподвижно по лице на мраморния под в личния му параклис с разперени под формата на кръст ръце, сякаш мъртъв. Случваше се да прекарва часове в това положение. Друг път гневът му избухваше и всяваше страх сред присъстващите. Тогава той крещеше и буйно ръкомахаше. Имаше свое собствено разбиране за геополитиката и можеше да се държи като диктатор. Папа Йоан Павел II не се боеше да се изправи срещу Курията, гражданската служба на Ватикана, или пред дългогодишния държавен секретар Агостино Касароли. Профилът му завършваше с това, че папа Йоан Павел II е „силно политизиран заради полското си минало и че му допада ролята на играч на световната сцена“.
Едно нещо беше ясно за Наум Адмон: близките, взаимноизгодни връзки между ЦРУ и папата изиграха решаваща роля и в крайна сметка го убедиха в американската позиция, че опитът за покушение срещу него е бил организиран от Кремъл.
Ами ако бъде доказано, че тази позиция е погрешна, как би реагирал папата? Би ли отслабило това вярата му в ЦРУ? Би ли го накарало да започне да търси съдействието и на други разузнавателни служби? А това би ли позволило на Мосад — ако настина успееше да докаже, че зад опита за убийство стои някой друг — най-сетне да намери пътя през Бронзовата порта на Ватикана и ако не бъде призната за пълноправен таен съветник на папството по светски въпроси, поне Светият престол да промени отношението си към Израел?
Шест месеца по-късно първият въпрос, който Адмон си беше задал — дали някой друг не е подготвил покушението срещу папата, — получи отговор за негово най-голямо задоволство.
Заговорът беше подготвен в Техеран с пълното одобрение на аятолах Рухола Хомейни. Убийството на папата имаше за цел да постави началото на джихад, свещена война срещу Запада и всички упадъчни според Хомейни ценности, утвърждавани от най-влиятелната и голяма християнска църква.
В доклад, подготвен от Адмон, се казваше: „Хомейни си остава класически пример за религиозен фанатизъм. Той е започнал да играе ролята на божи посредник за своя народ. За да поддържа този мит, той ще трябва да предприема все по-опасни действия срещу Израел, Запада и целия останал свят.“
Предвиждайки евентуален провал на Агджа, неговите ирански наставници се погрижиха той да бъде възприет като самотен фанатик и за целта в печата излязоха подробности за произхода му. Мехмед Али Агджа бе роден в уединеното селце Йесълтепе в източната част на Турция и бе отглеждан с идеите на фундаментализма. На деветнадесетгодишна възраст той се присъедини към „Сивите вълци“, проиранска терористична групировка, отговорна за насилието в Турция, която бе подела пътя на демокрацията. През февруари 1979 година Агджа уби редактора на един истанбулски вестник, известен със своята прозападна политика. След ареста Агджа избяга от затвора с помощта на „Сивите вълци“. На следващия ден в редакцията на вестника се получи смразяващо писмо по повод посещението на папата в Турция, което трябваше да започне след три дни:
Западните империалисти, които се боят, че Турция и нейните посестрими — ислямските страни, могат да се превърнат в политическа, военна и икономическа сила в Близкия изток, изпращат в Турция в този деликатен момент новия предводител на кръстоносците папа Йоан Павел II, под маската на религиозен лидер. Ако тази визита не бъде отменена, аз саморъчно ще убия предводителя папа.
Адмон беше убеден, че текстът на писмото е съставен в Техеран, тъй като стилът и съдържанието далеч надхвърляха уменията на почти неграмотния Агджа да се изразява. Компютърното проучване на Мосад за речите на Хомейни показа, че той и преди това е назовавал папа Йоан Павел II „предводител на кръстоносците“ и „предводителя папа“.
В крайна сметка визитата на папата премина без никакви инциденти. Името и снимката на Агджа влязоха в компютрите на множество разузнавателни служби, но не и на Мосад. Ото Кормек, служител със специално назначение от австрийската тайна служба, който по-късно водеше и разпитите за стрелбата срещу папата, сметна, че „не е необходимо да информират Мосад. Израел е последното място, където Агджа би отишъл.“