Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Женско покашляне рязко прекъсна целувката им. Стресната и смутена, Сарина понечи да се отдръпне, но Бо запази самообладание и я задържа до себе си. Не бе сега моментът съпругата му да го изоставя.
Двамата се взряха в сенките пред себе си, за да разпознаят жената, която се приближаваше към тях. Най-после бледата лунна светлина озари ехидната усмивка на лицето на Джърмейн.
— Хм, очевидно вие двамата не можете да се отделите един от друг нито за миг. — Въпреки че гласът й не го издаваше, гледката я бе възбудила, защото още веднъж доказваше, че апетитите на Бо са не по-малки от нейните собствени.
— Това е предимството на брака. Не ни се налага да го правим — отвърна спокойно Бо.
— Стига, Бо, замисли се за притеснението, което бихте могли да създадете у околните — укорително каза Джърмейн. — Подобни демонстрации на страст би трябвало да се пазят за спалнята, а не за веранда, откъдето може да мине всеки.
— Странно, обикновено чувам, когато някой се приближава към мен, особено ако подът е дървен, но този път не долових и най-малкия звук. — Погледът на Бо се плъзна замислено към ръба на роклята й, който се спускаше чак до земята. Отворената врата, на кабинета показваше откъде се е появила, а начинът, по който държеше ръцете си зад гърба, му подсказа, че крие нещо. — Което ме навежда на заключението, че в момента си без обувки.
Джърмейн се засмя, хвана обувките си в една ръка и махна пренебрежително с другата.
— Аз нямам навика да шпионирам хората, Бо, а дори да го правех, това не би извинило неприличното ти поведение. Ще трябва да се оплача на майка ти и да й кажа, че за едно невинно младо момиче не е никак безопасно да се доближава до Хартхейвън, защото може да бъде шокирано до дъното на душата си.
Бо вдигна отново поглед към нея, без обаче да сваля ръка от талията на съпругата си. Не му се искаше Сарина да побегне и да го остави сам с тази жена.
— Съжалявам, ако сме засегнали чувствителната ти душа, Джърмейн, но ми е трудно да повярвам, че си шокирана. Всъщност, бих казал, че ако сред нас има някой невинен, това е моята жена.
Тъмните очи на Джърмейн засвяткаха заплашително под лунната светлина.
— Какво искаш да кажеш?
Бо вдигна замислено глава.
— Наистина ли искаш да знаеш?
— Щом ще ме обиждаш, бих искала да знам какво, според теб, ти дава това право — отвърна тя е неблагоразумно упорство. — Защото аз никога не съм правила нищо, от което да се срамувам.
— Дори и голото ти къпане с Джеси Фърпосън миналото лято…
Джърмейн зяпна слисано. Имаше един-единствен начин Бо да узнае за това! Този негодник Джеси! Изобщо не можеше да си държи езика зад зъбите!
— Това е гнусна лъжа, Бо Бърмингам! Никога не бих…
— О, тогава сигурно става въпрос за някоя друга Джърмейн Холингсуърт, която обича да се въргаля гола със своите ухажори. Защото Джеси съвсем не е единственият, който се хвали, че я е завоювал. Чакай да помисля, той е яхал тази Джърмейн под едно яворово дърво. После идва Франк Лестър. Той пък — в конюшнята на баща си. Изобщо, доколкото чувам, в живота й е имало доста мъже. При това тази друга Джърмейн Холингсуърт явно сама ги съблазнява и е готова абсолютно на всичко, щом се разгорещи. Според мълвата единствената разлика между нея и жените, които така си изкарват прехраната, е че тя го прави безплатно и с истинска наслада.
Джърмейн се усмихна язвително.
— Разправят, че доста често си посещавал тези никаквици.
— Е, аз поне никога не съм се преструвал на мистър Невинност.
Тя вирна надменно брадичка.
— Очевидно някоя друга жена най-подло използва и петни името ми, но ще е най-добре да внимава. Стрелям много точно с карабината на баща си и всеки, който разпространява такива небивалици за мен, рискува да го сбъркам с някой плъх. Всъщност, Бо Бърмингам, самият ти ще изложиш живота си на опасност, ако се опиташ да омърсиш репутацията ми с глупости като тези.
Бо се усмихна.
— Ще се изненадаш, ако разбереш каква репутация имаш, Джърмейн. Всички мъже в околността знаят къде живееш. Затова и си толкова популярна сред тях. Чудя се само как още никой не те е хванал в крачка.
— Като тази глупачка жена ти ли? — злобно попита Джърмейн. Леденият й поглед прониза Сарина. — Сигурна съм, че другата Джърмейн може да ти каже името на една жена, която ще те оправи за един следобед, без никой да разбере.
— Съпругата ми навярно изобщо няма представа за какво говориш, Джърмейн, но така или иначе предложението ти не ни интересува. В момента най-много от всичко ни вълнува предстоящото раждане на нашето дете. Благодаря за услужливостта, все пак.