Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Тя се свърза със „Сляпа вяра“.
— Пристигнахме, БиБоб. Най-после Корибус. Бас ловя, че винаги си искал да кацнеш тук.
Отговорът му не я изненада.
— Никога не бях чувал за тая дупка, преди да ми кажеш, че е по трасето ни.
— Никога не си чувал за Корибус? Докато седиш през цялото това време в кораба си, защо не се поинтересуваш малко от история?
Той използваше почти цялото си свободно време, за да играе на симулационни хазартни игри и да прави лупинги за забавление.
— О, не само по историята не си падам. Никога не съм проявявал особен интерес и към актуалните събития, освен ако не ме засягат лично.
— Ти си безнадежден случай, БиБоб.
Тя изключи връзката и отвори люка на „Любопитство“. Гравитацията беше малко по-голяма от тази, с която беше свикнала, и тя се олюля на площадката.
От всички свързани с кликиската транспортална мрежа изоставени светове най-забуленият в мистерии беше Корибус. Опустошените от огъня кликиски руини бяха втвърдени в стъкло. В първоначалния си изследователски доклад един проучващ екип беше предположил, че тъкмо тази планета кликиската раса е превърнала в своята последна крепост срещу… нещо. Рлинда си спомни, че именно Корибус беше мястото, където Маргарет и Луис Коликос бяха разчели чуждоземните инженерни диаграми на кликиския факел. Като че ли пътищата й непрекъснато се кръстосваха с Маргарет Коликос.
БиБоб изскочи от космическия си кораб и моментално си постави филтрационни слънчеви очила. Рлинда първа забеляза приближаващия се към тях висок мъж.
— Само един? Трябва да е ужасно амбициозен, ако си мисли, че може да разтовари цялото оборудване и продоволствие сам.
БиБоб му махна с ръка.
Мъжът продължи с бавна крачка напред, спря и вирна глава, за да огледа двата продоволствени кораба. Имаше буйна сиво-жълтеникава коса и носеше вехти дрехи и ватирани ботуши. Метнатият през рамото му тежък вързоп беше издут от инструменти. Дългата му тояга явно беше издялана наскоро от местно дърво. Не се беше бръснал от доста време и страните му бяха покрити с дълга четина — но в никакъв случай поддържана брада.
Рлинда се развесели.
— Да не би да се опитвате да спечелите състезанието за пионер на годината? Кой сте вие?
— Аз ли? Хъд Стайнман.
Рлинда разтърси ръката му и се опита да прикрие реакцията си от нечистоплътната миризма, която излъчваше. Очевидно принадлежността му към традицията на истинските пионери се заключаваше в нередовното къпане и пране.
— Вие ли сте представителят на колонията? Докарали сме огромно количество стоки за разтоварване.
Стайнман хвърли поглед към каньона, откъдето вече подтичваха дребни фигурки.
— Представител на колонията? Не, по дяволите. Прекалено са заети да се надлъгват, да учредяват комитети, да попълват разрешителни и да се дърлят кой да е първият кмет. Лично аз пристигнах тук, за да се отърва от всичко това. Смятам да се разхождам из равнините и да се грижа известно време сам за себе си.
БиБоб погледна отчаяно „Сляпа вяра“.
— Докарали сме доста полезно оборудване. Сигурен ли сте, че не ви трябва нищо?
— Нищо не ми трябва. Приключих със задълженията си към Ханзата и смятам да си взема заслужената награда. — Той обгърна с широк жест огромния небосвод и се усмихна. — Аз съм този, който откри това място, разбирате ли. Бях транспортален изследовател, натисках плочките наслуки и се прехвърлях — все едно да скочиш от трамплин със затворени очи, без дори да знаеш дали има вода в басейна.
БиБоб тръсна глава.
— Не мога да си представя какво би могло да накара човек да извърши подобна лудост, господин Стайнман. Вие сигурно знаете по-добре.
— Дейвлин Лотце правеше същото — обади се Рлинда. — Много пъти. Не беше кой знае колко разумен.
Пионерът прехвърли тоягата в другата си ръка.
— Вероятно и двамата не сте достатъчно стари или достатъчно отегчени и затова рискувате така хазартно. Исках да се бия с проклетите дроги. Писна ми от целия този идиотизъм, унищожаване на скитнически небесни мин&, нападения срещу научни изследователски платформи, заличаване на цели селища. Имах роднини на Буунов брод, трудолюбиви дървари, които не даваха пукната пара за това кой обитава дъното на някакъв си газов гигант… Но в ЗВС не ме искат, защото съм прекалено дърт. Не ми се изсмяха право в лицето, но го забелязах в очите на членовете на комисията. Мамка му, толкова ли не им дойде наум, че мога да управлявам навигационна станция и да насочвам изстрели от оръжейния пулт не по-зле от всеки младок? Просто имам лошия късмет да съм се родил в неподходящия момент.