Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Фалие каза:
— Това може и да е вярно, но нещо се съмнявам. — от каменната му фасада се изплъзна лек сарказъм — Имам други ангажименти, така че ще ви оставя да измислите по-добро извинение за присъствието си тази вечер на улицата.
Магьосникът отстъпи и затвори вратата след себе си, резето на ключалката изщрака с окончателност, за която Никола се надяваше да е само символична.
Изчака няколко секунди, за да се отдалечи Фалие. Идиот такъв, сам си го направи. Имаше достатъчно неприятности в настоящето и без миналото да се въвлича в него. И най-дяволската част от всичко това беше, че изобщо не бе имал намерение да причинява нищо на тъпата братовчедка, кучка на Кралицата, а искаше единствено Октав.
Той коленичи до вратата, за да изследва внимателно ключалката. Беше стара и не от най-надеждните. Докосна я леко с опакото на дланта си, но не последва реакция. Фалие не си беше дал труд да я обезопаси с магия. Той извади парчетата тел от маншетите си и внимателно пъхна едното в ключалката — след секунда се търкаляше на пода притиснал ръка до гърдите си и хапещ устни, за да не изкрещи от болка.
Болката утихна бързо и Никола легна задъхан по гръб и внимателно раздвижи пръстите си, за да се увери, че ставите и мускулите му работят.
— Копеле, — каза на глас. Значи Фалие все пак си беше дал труда да обезопаси ключалката.
След секунда Никола се надигна и огледа стаята. На едната стена имаше карта на околностите на града, а в ъгъла имаше празен библиотечен шкаф. Това не беше килия, а само стар неизползван кабинет. Защо тогава не го бяха отвели на някое по-сигурно място?
Всичките му познания за двореца се базираха на наличната в книгите и вестниците информация и на малкото не докрай запомнени разкази, предавани от уста на уста в семейството на баща му, които бяха остарели поне с един век и вероятно бъкаха от измислици. Но знаеше, че има и по-добри места за задържане на затворници от това тук, вероятно в Кралския Бастион. Защо Фалие не го беше отвел там?
Фалие не рискуваше. Не искаше никой да разбере, че Никола е тук.
Никола се долепи до вратата и по болезнения метод на пробите и грешките установи, че пазителят обхваща само метала на ключалката. Притисна ухо до дървената врата и се заслуша в звуците откъм коридора. Можеше да се обзаложи, че отвън има поне един пазач, а най-вероятно — двама. След секунда чу глас, превърнат от дебелата дървена плоскост в неясно хъмкане и още някакво хъмкане в отговор.
Той отново седна. По дяволите. Ако разполагаше с нужното време, можеше да преодолее пазителя на ключалката. Болката не беше толкова ефективно отблъскващо средство, колкото някои други методи, като заклинанията, които те караха да разсейваш зрението си чрез раздвижване в периферията всеки път, когато погледнеш към пазения обект. Можеше да се накара да привикне към болката за време, достатъчно, за да обработи ключалката, а и пазителят можеше да не реагира толкова бързо на дървена треска, колкото на метален шперц. Но нямаше как да заобиколи пазачите.
Никола се изправи и закрачи из стаята.
Като погледна към Ронсард, на Мадлин й се наложи да поклати възхитено глава. Инспекторът бе толкова вещ в дегизирането, колкото тя и Никола.
Беше студено и много тъмно и въздухът носеше привкус на късна доба доста след полунощ, когато бродеха само онези хора и духове, които не се занимаваха с нищо добро. Което включва и нас, помисли мрачно. Намираха се на една пряка от двореца, в един двор до някаква затворена портиерска кабина, скрити от случайни погледи зад каруцата на Кюзар. Мадлин виждаше площада пред Принс Гейт, разположените в кръг газени лампи, осветяващи едната страна от масивната арка на Мемориала на Кралица Равена и класическия фонтан в основата му. Рано вечер площадът беше оживен, карети извозваха гости пред портите, амбулантни търговци обслужваха агресивно малката тълпа от зяпачи, но сега беше почти празен, изключая едната или две преминаващи карети. Мадлин знаеше, че ако магьосникът, който се смяташе за Констан Макоб ги открие по някакъв начин сега, нямаше да имат никакъв шанс за бягство. Той следеше Октав, напомни си. А Октав е мъртъв.
За да стигнат дотук им бе необходим час и повече. Ронсард разполагаше със специален пропуск, който му позволяваше да влиза в двореца по всяко време на денонощието с цел да се консултира с Капитаните на Гвардията на Кралицата и Кралската Гвардия и доколкото пропускът именуваше приносителя си като „висш офицер от Префектурата“, Ронсард все още можеше да го използва без да привлече ничие внимание върху самоличността си. Беше го оставил на бюрото в кабинета в апартамента си на авеню „Фонт“, който полицаите със сигурност държаха под наблюдение. Беше се наложило Кюзар да влезе в апартамента през надстройката на покрива, за да го вземе. А на Ронсард му бе отнело известно време, за да се дегизира.