Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Не смяташе за особено уместно, както от политическа, така и от чисто човешка гледна точка да влиза в двореца и сега, но изборът не беше негов.
Площадът пред Принс Гейт беше осветен от газени лампи и по кулите имаше толкова факли, че цялата постройка изглеждаше като обхваната от пожар. Светлината заливаше с оранжево-червени отблясъци древните каменни блокове на стените и огромните обковани с желязо порти. Пред тях имаше опашка от карети с гербове, които по някакви причини чакаха да влязат на територията на двореца, както и обичайната тълпа от зяпачи.
Никола яздеше коня на един от гвардейците, който го водеше. Звукът на копитата беше по мек върху полираните от времето павета. Когато отрядът мина под голямата арка на Мемориала на Кралица Равена, гвардейците при портите спряха потока от карети. Неколцина от пътуващите в каретите изкривиха вратове, за да видят кого ескортира отрядът, но Никола яздеше в центъра и си помисли, че никой не е успял да го види добре. Ръцете му бяха оковани в белезници, чиято ключалка той би намерил за смешна при не толкова сериозни обстоятелства. В маншетите на ризата му бяха пришити две парчета тел, с които щеше да я отключи без никакво усилие. Безпокоеше го единствено Фалие.
Придворният Магьосник пътуваше най-отпред в каретата си последен модел с кралския герб на вратите. Гвардейците на портите отдадоха чест, когато отрядът мина покрай тях. Никола наблюдаваше задницата на каретата дори когато минаваха през Принс Гейт, повече погълнат от нея, отколкото от злокобното излъчване на бойните кули и въоръжените мъже около себе си.
Колкото и да се опитваше, не можеше да си представи Раен Фалие в ролята на лудия магьосник на Октав. Не го познаваше много като личност, но всичко, което му беше известно за политическата му кариера, налагаше образа на далеч по-деликатен човек от магьосника, който бе превърнал площад „Съдебен“ в бойно поле.
Докато се отдалечаваха от портите, светлината на факлите избледня и сенките станаха по-плътни. Отрядът спря в един тъмен павиран вътрешен двор, чиято неравна повърхност издаваше дългогодишна употреба. Газеното осветление и други подобни съвременни удобства явно не бяха стигнали до този участък на двореца; само маслените лампи и разсеяното осветление от прозорците отгоре осветяваха двора. Той беше ограден, почти превърнат в мрачен кладенец от стари каменни стени, елегантни дървени сгради, масивни каменни постройки с фантастични скулптирани фронтони и нови тухлени здания, които сред по-старите изглеждаха сковани и грозни. Никола шокиран осъзна, че се намираха в обсега на пазителите като вероятно бяха минали покрай тях преди портите. И дори не се превърнах в камък, помисли.
Видя, че каретата на Фалие продължава напред и изчезва под една висока арка. Това бе един от най-старите участъци от целия ограден комплекс, построен като крепост и център на отбраната на Виен. По-новата част беше разположена зад древния Кралски Бастион и беше по-отворена, предвидена по-скоро за удобство и развлечения, отколкото с отбранителна цел. Старите сгради, надвиснали над него бяха и най-могъщата етерна точка на града, а може би и в цял Ил-Риен, по-добре пазена и по-силно защитена дори от Лодун.
Докато слизаше от неспокойния кавалерийски кон, Никола залитна умишлено тромаво и един от гвардейците го подхвана, за да му помогне. Когато се изправи, той огледа застаналите в кръг около него въоръжени мъже, до един по-едри от него и попита с печално изражение:
— Толкова ли съм опасен? Защо не доведете цяла артилерийска батарея?
Един от гвардейците се засмя. Вървящият отпред лейтенант им хвърли един поглед и изплющя с ездитния си камшик.
Никола се усмихна на себе си и наведе глава, за да прикрие изражението си. Искаше да го сметнат за безобиден и беше на път да го постигне. Имаше няколко драскотини от падането на улицата и рамото му беше изтръпнало от извитата назад ръка, но тези неща надали щяха да му попречат да се възползва от първата изникнала възможност.
Ако изникнеше. О, не, помисли си Никола, докато отрядът го водеше през двора, ставам оптимист. явно съм твърде дълго с Мадлин. Тази мисъл му припомни, че тя и останалите навярно бяха ужасно разтревожени. Е, докато продължаваха магическите атаки, в Ил-Риен нямаше по-безопасно място от това. Оставаха всички други опасности, за които трябваше да се тревожи.
Поведоха го към една от старите сгради, каменно-дървена постройка на три или четири етажа. Когато я наближиха, Никола забеляза тежките греди и рамки около вратата и биещата на очи липса на прозорци на приземния етаж; значи това беше гвардейска казарма и то много стара. Вкараха го вътре и минаха през висока, облицована с дърво зала, в която нямаше никой, освен неколцина гвардейци, които си бъбреха. Когато групата мина покрай тях, те изгледаха Никола с любопитство но не направиха никаква забележка. Докато го водеха към дървеното стълбище в края на хола и оттам към един къс коридор, Никола отбеляза наум потенциалните изходи и възможности.