Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Спряха пред някаква врата и единият гвардеец извади връзка ключове. До този момент повечето гвардейци се бяха разотишли, някои още на двора, други от залата към втория етаж на казармата, но оставаха още петима и това беше с четирима повече отколкото беше нужно.
Накрая вратата се отвори и Никола бе въведен в малка стая без прозорци, с мазилка на петна и мебелировка, състояща се единствено от прост дървен стол и маса. Единият свали белезниците му, което беше неочаквана постъпка, но това в края на краищата не беше Префектурата. Каза:
— чакайте. Никой не ми каза защо съм задържан.
Един от гвардейците се поколеба, но вдигна рамене и отговори:
— И аз не знам. — и излезе.
Гвардейците бяха застанали точно отпред, но не бяха затворили вратата. Откъм коридора се дочуваха тихи гласове, след което в стаята влезе Раен Фалие.
Никола отстъпи няколко крачки назад и застана така че масата да остане между двама им, обзет от внезапно, натрапчиво и нямащо нищо общо с логиката убеждение, че Фалие е магическият съучастник на Октав. Каза си, че това е абсурд. Фалие не изглеждаше луд и със сигурност никой не можеше да е толкова луд, че да извърши такива престъпления, без да му проличи по някакъв начин, в погледа или в държанието. Никола каза:
— Сега, когато предполагам не ни наблюдават, ще ми кажете ли как ме познахте?
Фалие застана до масата и свали вечерните си ръкавици. Изрече със загадъчно изражение:
— Вие сте толкова тъмнокос, колкото беше рус именитият ви праотец. Аз обаче, съм виждал портрет на Дензил Алсен от Греанко, което е същото като да си видял живия човек, и приликата е налице.
Само от това? Никола се намръщи. Можеше ли да е истина? Щеше да му бъде невъзможно да повярва, ако не знаеше, че Греанко е владял второто зрение и неговите портрети са улавяли донякъде душата на изобразения и че Фалие беше могъщ магьосник, с вероятно още по-добро от на всички останали зрение за тези наполовина магически произведения на изкуството. И разбира се, че портрет съществуваше, помисли горчиво. Дензил Алсен преди век е бил фаворит на краля, преди да е скроил заговора за узурпиране на трона, а Греанко е бил най-известният художник за времето си.
— Възможно е да грешите.
— Но не греша. — погледът на Фалие беше спокоен.
Никола осъзнаваше, че под скъсаните ръкавици дланите му са потни и не знаеше дали все още успява да контролира изражението си. Каза:
— Не разбирам защо това представлява интерес за вас. Имам пълното право да бъда в този град.
— Това е вярно, но до известна степен. — каза Фалие.
Лицето му не издаваше нищо, нито мотивите му, нито намеренията и съвсем определено никакъв знак затова какво изпитва от ненадейната среща. Нямаше нищо, за което да се хване. Магьосникът продължи:
— Признавам, че ме гложди известно любопитство защо сте тук във Виен.
Фалие не звучеше насериозно. Никола каза:
— Живея тук. — Студеният поглед не трепна и Никола се чу да добавя — Аз съм само потомък на едно опозорено семейство; не виждам причината за внезапния ви интерес.
Формално погледнато, семейството все още принадлежеше към аристокрацията на Ил-Риен, макар, когато Дензил Алсен скроил заговора за узурпиране на трона от Крал Ролан, на Алсен да било отнето правото на херцогство. Кръвната връзка на Никола надали беше нещо повече от любопитен исторически факт. Със сигурност в този момент не беше единственият човек във Виен, потомък на известен ренегат.
Естествено, че не си, помисли си, отвратен от себе си. А сега му разкажи, че нямаш нищо общо със семейство Алсен, откакто майка ти е напуснала панически скапаното им имение преди повече от двадесет и пет години, че използваш моминското й име, Валярд и че имаш съвсем законен бизнес на вносител. След това му кажи защо, преоблечен като кочияш, си се оказал насред нещо твърде подобно на анархистко нападение над каретата на Лейди Бианки. А предателството на Дензил не е било просто спрямо неговия крал. Беше хвърлил града в хаос, беше причинил смъртта на безчет хора и беше изложил хората на атаките на черния таласъм от Призрачния Двор, който не подбирал дали убива врагове или свои. Той беше най-омразният предател в дългата история на Ил-Риен. Действията му и последвалата от тях смърт превърнали бившето херцогство Алсен в анклав на ненавиждани аутсайдери, не че сами не били заслужили този статут.