С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Джейд погледна назад, после се отправи към изхода. Дилън вървеше до нея.
— Хъч Джоли ли е бащата на Грейъм?
Тя продължи да крачи със същото темпо.
— Не знам.
— Боже Господи! — Изпречи се пред нея раздразнен. — Той ли е, или не?
— Защо се бъркаш в личния ми живот? Твоето болезнено любопитство наистина ме отблъсква.
— Каква ти е Дона Ди?
Тя затаи дъх за момент, много ядосана, после въздъхна, предавайки се.
— Дона Ди и аз бяхме най-добрите приятелки.
— Докога Джейд? Кога престанахте да бъдете такива? Когато забременя от Хъч ли? Бяха ли вече женени?
— Разбира се, че не! Как смееш… — Стисна устни, за да не продължи.
Беше очевидно, че въпросът му я вбеси. Време беда се оттегли и спре. Хвана я за ръка и я насочи към изхода. Каза й със смекчен глас:
— Ако беше честна и открита спрямо мен, нямаше да си пъхам носа.
— Това не е твоя работа!
— Смятам, че е.
— Защо?
Той отново спря и я погледна. Край на въздържанието! Подпря се на най-близката стена и прошепна бурно:
— Защото искам да знам поради каква причина се сковаваш всеки път, щом те докосна. Дяволите да те вземат, Джейд, но ти ме караш да те желая! Не мога повече да търпя да ме гледаш, сякаш ти си човешко жертвоприношение, а от моите ръце се стича кръв.
— Не искам да слушам!
— Може да не искаш, но така стоят нещата и ти дяволски добре разбираш всичко. Начинът, по който те целунах, ти показа, че те желая.
— Не! Не казвай нищо повече!
— Джейд…
— Запомни! — подчерта тя. — Не може да има нищо интимно между нас!
— Защото ми подписваш чековете за заплатата ли?
В мрачните сини очи проблесна за кратко гняв.
— Това също. Но главно заради неща, с които не си наясно.
— Какви неща, Джейд? Опитвам се да ги разбера. Кажи ми какви неща!
Тя поклати глава. Упоритостта й бе непроницаема. Дилън изруга под нос, отстъпи и я пусна да мине пред него.
Следобедът преваляше, когато Джейд наближи покрайнините на Палмето. Забеляза в огледалото, че Дилън продължаваше да кара след нея. През целия път от Савана той не пропускаше повече от една кола между тях. Плътно я следваше.
От двете страни на криволичещото второкласно шосе се простираха гъсти гори. Пътят свършваше пред изоставена плантаторска къща. Табелката „Продава се“ стоеше отдавна и почти се скриваше от високата трева около колчето. Буквите бяха избелели с времето. В архитектурно отношение къщата беше внушителна, но се нуждаеше от сериозен ремонт. Боята по колоните се лющеше. Капаците на прозорците висяха или липсваха. Част от покрива бе пометен от последния крайбрежен ураган.
Но вечнозелените дъбове наоколо бяха оцелели. От клоните им висеше мъх, неподвижен във влажната мараня, оживяващ само при повея на океанския бриз. Птици чуруликаха сред величествените борове и пиеха вода от покрития с лишеи каменен фонтан. Миртите бяха толкова отрупани с надиплени цветове — обички, че клоните им се поклащаха като глави на дремещи стари моми.
Джейд слезе от джипа.
— Хубаво място — отбеляза шеговито Дилън, скачайки от пикапа си.
— Не е ли чудесно? Смятам да го купя.
Без да обръща внимание на незаинтересоваността му, Джейд отиде до къщата и внимателно се заизкачва по стълбата към верандата. Тя опасваше сградата от три страни. Стъпките й отекваха глухо, докато оглеждаше и надничаше през прозорците. Където имаше стъкла, те бяха зацапани от соления вятър. Брегът бе само на половин миля оттук.
— Сигурно се шегуваш — каза Дилън, когато се качи на верандата.
— Нищо подобно.
— Не е ли малко голяма за трима ви?
— Не е за нас. Искам да я купя за Джи Ес Ес.
Той се засмя грубовато.
— Първо някаква пиклива ферма, а сега и съборетина. Надявам се, че Джордж Стайн не ти е дал картбланш с чековата книжка на компанията.
Без да се обижда, тя слезе от верандата и отиде към източната страна на къщата, където едно време бе имало цветна градина. Пътеките от натрошени мидени черупки сега бяха обрасли с бурени, а в лехите с грижливо отглеждани растения избуяваше дива трева.
В далечния край на градината имаше още един вечнозелен дъб. От клоните му висеше люлка. Въжетата бяха по-дебел и от китките й, възлите под дъската — по-големи от коленете й. Джейд седна внимателно и засили люлката с върха на сандала.
Отметна глава назад, затвори очи и подложи лицето си на пъстрата слънчева светлина. Вдишваше дълбоко знойния въздух, напоен с орлови нокти и гардения.
— Била си тук и по-рано.
Тя отвори очи. Дилън стоеше с пъхнати в задните джобове на джинсите си ръце и я наблюдаваше. Светлокафявите му очи отразяваха листата на дървото и изглеждаха необичайно зелени.