Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Точно когато се опитваше тромаво да се качи на един стол, възнамерявайки да се хвърли през прозореца (тъй като предпочиташе неизвестността, макар и изпълнена с опасности, пред грубите си нападатели), някой я задърпа. Стаята не беше по-дълга от четири-пет метра и преди да успее да прекара през отвора на прозореца наедрялото си тяло, чийто обем допълнително се увеличаваше от широките й поли и пелерина, някаква здрава ръка я издърпа назад. Тя опита да се освободи, но войникът я тласна обратно на стола, който й служеше за стълба, задържа я в седнало положение, опирайки лакът в гърлото й, а с другата си ръка затвори прозореца.
Стаичката се изпълни с войници. Елизабет имаше чувството, че всеки момент ще загуби съзнание, след изтощителното физическо усилие, и се опитваше да се съсредоточи върху дишането си, за да не припадне. Погълната от опитите да се пребори със силното замайване, тя не усети как разговорите постепенно затихнаха и спалнята се възцари пълна тишина. Тя вдигна глава, изненадана от мълчанието, и видя как тълпата мъже бавно се раздели на две. Пред разбитата врата стоеше баща й.
— Къде е той? — попита Годфри, гласът му беше бездушен и груб, очите — като парчета лед.
— Не знам — отвърна тя толкова тихо, че думите й чуха само благодарение на пълната тишина. Веднага след това обаче Елизабет изправи гръб, пое дълбоко въздух, за да придаде по-голяма сила на гласа си и вдигна брадичка.
— А дори и да знаех, нямаше да ти кажа — продължи тя, страхът й от черната неизвестност се бе изпарил при вида на познатия й съперник. После допълни: — Замина преди три дни. — Погледът й беше толкова леден, колкото и неговият.
— Интересно — отсече баща й. — Съдържателят на странноприемницата ни каза друго.
Погледна към хората си и нареди с величествен жест:
— Претърсете стаята за оръжие и след това ме чакайте долу.
— Може би не си платил на съдържателя достатъчно, за да ти каже истината — отвърна подигравателно Елизабет. — Ти ще го разбереш по-добре от всеки друг, предполагам.
Изражението й беше не по-малко величествено от неговото.
— Значи той те е изоставил в това положение.
Очите му се спряха на издутия й корем.
— Това му е навик, доколкото знам.
— И ти обитаваш този бордей заради…?
Стаята вече се бе изпразнила, така че сега той можеше да види колко малка и бедно обзаведена е тя.
— Заради това, което, надявах се, щеше да ми помогне да се отърва от теб. Ти предпочиташ по-изтънчена обстановка.
— Явно те е накарал да го обикнеш, щом така разпалено го защитаваш. Ще трябва да се погрижим да те обучим добре, преди да се явиш пред съда. Много повече ни устройва една нелюбяща съпруга.
— Искаш да кажеш, че присъдата още не е определена? — попита тя. — Мисля, че тази принципност не е характерна за теб. Сигурно политически разумният и проницателен Куинсбъри е настоял все пак да има някакво дело. Разбираш — добави тя, — че няма да ти пожелая да намериш Джони.
— Навън ме чакат четири ескадрона. Не се нуждаем от твоите пожелания. Това ризата на Рейвънсби ли е, или си придобила нови навици?
Погледът на Харолд Годфри се беше спрял върху вълнената риза на Джони, висяща на една от колоните на леглото.
— Остави ми я, защото е дебела.
— Каква кавалерска постъпка. Всъщност, предполагам, че ресурсите му наистина са намалели доста през последните дни. Освен това всички знаеха, че беше много щедър с любовниците си.
— Той беше също така богат човек.
— Да, хм… такива са капризите на съдбата.
Леката усмивка на баща й бе наистина неприятна.
— А сега, ако обичаш, ме извини за момент, защото трябва да подготвя посрещането на мъжа ти. В случай — наблегна леко на думите си той, — че милорд Кари е някъде наблизо.
Той остави двама войници да я пазят и когато се върна малко по-късно, заповяда да закачат вратата обратно на пантите. След това придърпа един стол до малката камина, седна на него, протегна крака, кръстоса ги при глезените, давайки й да разбере, че възнамерява да остане.