Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Докато вървяха и разтваряха, Ший поглеждаше от време на време мълчаливия трол и се чудеше що за човек се крие зад безизразната му външност. Панамон беше казал, че тролът е саможив, прокуден от собствения му народ, спътник на крадеца е крещяща външност, защото той бил му доказал, че му е приятел. Кой знае, можеше да е в така. На пръв поглед историята звучеше правдоподобно. Но в поведението на трол а имаше нещо, което караше младежа да се съмнява, че той е прокуден от собствените му хора. Тролът се държеше с безспорно достойнство, с високо вдигната глава, с опънато като струна едро тяло. Изобщо не беше проговарял, очевидно беше наистина ням. Но в дълбоките му очи се четеше интелигентност, която караше Ший да мисли, че Келцът беше по-сложна личност, отколкото го беше представил спътника му. Също както с Аланон, Ший усещаше, че Панамон Крийл не му беше казал цялата истина. Но за разлика от друида, хитрият крадец може би беше лъжец и младежът усещаше, че не трябва да вярва на нито една негова дума. Сигурен беше, че той не знае цялата история за Келцът. Панамон или го беше излъгал, или просто той самият не я знаеше. Точно толкова сигурен беше и в нещо друго. Облеченият в аленочервено авантюрист, който в един момент беше спасил живота му, а в следващия, без да се церемони, беше откраднал безценните камъни на елфите, беше най-обикновен джебчия.
Набързо приключиха с обеда. Докато Келцът прибираше приборите за ядене, Панамон обясняваше на Ший, че не са далеч от прохода Дженисън в северните граници на хълмистата местност. Щом преминат през него, ще прекосят равнините Стрелехайм на запад и ще стигнат до Паранор. Там пътищата им ще се разделят, заяви натъртено крадецът и Ший ще може да се срещне с приятелите ся и да отиде в Централната кула на крепостта на друидите. Това всъщност си било негова работа. Човекът от Вейл кимна с разбиране, доловил лекото нетърпение в гласа на другия. Съзнаваше, че те очакваха той да направи нещо, за да си върне камъните. Но не каза нищо и не даде никакви признаци, че се досеща, че му подават стръв. Събра малкото багаж, който му беше останал и се приготви за път. Тримата мъже лъкатушеха бавно през хълмистата местност към ниските планини, които се появиха пред тях. Ший беше сигурен, че далечната планина вляво е продължение на ужасните Драконови зъби, но тази планинска верига изглеждаше съвсем различно и се намираше между двата хребета, където трябваше да е Проходът Дженисън. Сега бяха много близко до Северната земя и за младежа от Вейл нямаше връщане назад.
Панамон Крийл се беше впуснал в друга серия от разкази за приключенията му, които сякаш нямаха край. И странно, рядко споменаваше за Келцът, още едно доказателство за Ший, че крадецът знае за трола по-малко, отколкото се беше представил, че знае. Ший започна да подозира, че тролът гигант беше не по-малка загадка за спътника му, отколкото и за самия него. Ако те двамата наистина бяха живели две години заедно като крадци, както твърдеше Панамон, то в някои от разказите трябваше да се появява и Келцът. И още нещо. В началото на Ший му се стори, че тролът следва крещящо облечения крадец с верността на куче, но след по-внимателно наблюдение започна да си мисли, че той пътуваше с него по съвсем други причини. Стигна до този извод не толкова от разказите на Панамон, а от поведението на Келцът. Ший беше озадачен от гордата осанка и независимото му поведение. Келцът се беше проявил като много бърз и суров при избиването на гномите. Но връщайки се мислено назад, младежът стигна до извода, че той го беше направил само защото трябваше да го направи, а не за да достави удоволствие на спътника си, нито пък за да открадне камъните. На Ший му беше трудно да разбере кой можеше да бъде Келцът, но беше сигурен, че той не е низвергнатият саможив изгнаник, прокуден от хората му като омразен досадник.
Денят беше изключително горещ и Ший започна обилно да се поти. Теренът продължаваше да е неравен и преминаването през тези хълмисти местности беше трудно, уморително и бавно. Панамон Крийл не спираше да говори, смееше се и се шегуваше с Ший, сякаш бяха стари приятели, спътници, тръгнали към невероятни приключения. Разказа му за Четирите земи. Избродил ги всичките, видял народите им, изучил начина им на живот. На Ший му се стори, че разказът му за Западната земя беше доста повърхностен и си помисли, че крадецът не знае кой знае колко много за народа на елфите, но реши, че по-благоразумно би било да не разнищва тази тема. Слушаше примирено историите на Панамон за жените, които срещал при пътешествията си, както и баналния разказ за красивата кралска дъщеря, чийто живот спасил и в която се влюбил, но загубил, когато баща й застанал между двамата и я убедил да отиде в далечни земи. Младежът от Вейл въздишаше, преструвайки се, че ужасно много съжалява за случилото се, а вътрешно се присмиваше на историята. Изтерзаният от мъка крадец завърши разказа си, като призна, че и до ден днешен продължава да я търси. Ший отбеляза, че се надява да я намери и че тя може би щеше да го убеди да изостави този начин на живот. Човекът го изгледа рязко, изучавайки лицето му и известно време мълча, докато обмисляше тази възможност.