Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
— Откъде пък накъде? Да не би да съм ги канил, че да бъда добър домакин! — инатеше се Коглайн, твърдо решен да не се обвързва по никакъв начин с девойката от Вейл и планинеца. — Ти ги приемаш като твои приятели, значи ти трябва да се държиш приятелски с тях. То си е лично твоя работа!
Брин и Роун се спогледаха. Почувстваха се неловко. Май нямаше да имат късмет с този старец, който изобщо не възнамеряваше да им помогне и да ги преведе през Дарклин Рийч.
— Е, добре, дядо. Аз ще бъда и домакиня, и приятелка за нас двамата — въздъхна Кимбър Бо. Погледна ги право в очите, без да обръща някакво внимание на стареца. — Късно е. Изминали сте дълъг път и се нуждаете от храна и сън. Къщата не е далеч оттук и ще се радвам да ми гостувате за през нощта. Бъдете наши гости — на мен и на дядо. Млъкна и се замисли.
— Знаете ли, ще ми направите голяма услуга, ако останете. Малко хора идват толкова далеч на изток, а дори и тогава рядко имам възможност да си поприказвам с тях. Както вече ви казах, дядо ми се държи прекалено покровителствено към мен. Може би няма да имате нищо против да си поговорим, да ми разкажете нещо за дома ви в Южната земя. Е, ще го направите ли?
Брин се усмихна уморено.
— Това е най-малкото, което бихме моли да направим за подслон за през нощта и храна.
Роун кимна в потвърждение на думите й и метна не особено нежен поглед към Уиспър.
— Значи се разбрахме — каза Кимбър Бо. Викна на едрия котарак, който стана мързеливо и се доближи до нея. — След няколко минути ще бъдем у дома.
Обърна се и тръгна. Уиспър я последва и те навлязоха в гората. Девойката от Вейл и планинецът метнаха торби на рамо и ги последваха. Когато минаха край Коглайн, той изобщо ще ги удостои с внимание. Забил беше мрачен поглед в земята, сбърчил гневно гъстите си вежди.
— Проклети натрапници! — промърмори ядосано.
Огледа се бдително и се затътри след тях. След минута полянката беше празна.
ГЛАВА 31
Домът на момичето, на стареца и на изчезващата от погледа котка беше приятна, но непретенциозна колиба от камък и дърво. Разположена беше в просторна тревиста поляна, подслонена между вековен дъб и червен бряст. Опасана беше от веранди, а стените бяха обрасли с гъсти лози и вечнозелена пълзяща растителност. Застлани с каменни плочи алеи водеха към цветни лехи и зеленчукови градини около къщата, кокетно подредени и грижливо поддържани. Поляната беше обградена със смърчове и борове, а градините — със стени от жив плет. Личеше си, че за всичко това се хвърлят огромни грижи. В колибата се забелязваше същата грижлива ръка. Безупречно чисти и излъскани пясъчножълтото дюшеме и дървените стени блестяха в меката светлина на газените лампи, полирани и покрити с восък. По стените висяха тъкани рогозки и бродирани сукна, покривки в ярки тонове красяха мебелите от грубо дърво, а прозорците бяха покрити с драпирани завеси. Върху широка полица бяха подредени сребърни и кристални старинни предмети, а на продълговата маса в ъгъла на всекидневната бяха поставени майсторски изработени глинени домакински съдове. Имаше множество вази и пръстени гърнета с цветя, някои от които бяха засадени, а други отрязани от градините и подредени с вкус. Колибата създаваше ведро настроение дори и в тъмната нощ и всяко нейно кътче напомняше на уюта в домовете във Вейл.
— Вечерята е почти готова — обяви Кимбър Бо, когато влязоха, и хвърли укорителен поглед по посока на Коглайн. — Разполагайте се, докато я сервирам.
Като продължи да мърмори под нос, Коглайн се отпусна на пейката в отдалечения край на масата. Брин и Роун седнаха срещу него. Уиспър се настани на плетена рогозка, постлана пред широка каменна камина, в която няколко пъна горяха с ярки пламъци. Котката се прозя, сви се пред огъня и задряма.
Кимбър Бо донесе дива кокошка, зеленчуци, прясно изпечен хляб и козе мляко, които изядоха с апетит. Докато вечеряха момичето ги разпитваше за Южната земя и за обитателите й, нетърпелива да узнае нещо повече за света извън родната й долина. Никога не беше излизала от Дарклин Рийч, обясни им тя, но няма да е далеч времето, когато ще направи дълго пътешествие. Коглайн се намръщи неодобрително, но не каза нищо. Гледаше съсредоточено в чинията си. Когато свършиха с яденето, той се надигна с мрачна физиономия и заяви троснато, че излиза да пуши. Тръгна, без да ги поглежда.
— Изобщо не му обръщайте внимание — извини се Кимбър Бо и стана да прибере чиниите от масата. — Той е много мил и добър, но дълго е живял сам, затова се чувства неудобно в присъствието на чужди хора.