Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
Е, добре тогава! Бог иска да сме Щастливи и ни е казал как. „Обичайте се!“ Обичайте змията, ако горкото същество има нужда от обич. Обичайте съседа си… а тежката ви ръка нека порази само онези слуги на злото, които искат да ви завлекат със себе си в геената огнена. Бог не ни говори за онази „обич“ на старите моми, дето се боят да вдигнат очи от псалмите, за да не изкушат плътта си. Ако Бог мрази плътта, защо ни я е дал в изобилие? Той не е стар мърморко. Сътворил е Големия каньон, кометите в небето, ураганите, жребците и земетресенията. Нима такъв Бог ще се стъписа, защото някакво момиче се навело да си оправи чорапа и един мъж й видял циците? Ясно ви е, милички… и на мен също! Когато Бог ни е казал да се обичаме, не го е изрекъл с половин уста. Обичайте бебетата, на които вечно трябва да сменяте пеленките, обичайте и силните мъже, за да има повече бебета. Обичайте, защото е хубаво!
Естествено не бива да прекаляваме. И пълната бутилка не означава, че аз ще се налюскам и ще издера очите на някое ченге. Не можеш да продаваш любов, не можеш да си купиш Щастие, те нямат етикети с цена… защото който мисли друго, постлал си е пътя към ада. Но ако давате от все сърце и вземате каквото Бог ни е дал щедро, дяволът не може да припари до вас. Пари? — Тя погледна Джил. — Сладката ми, ти би ли споделила вода с някого срещу милион долара? Нека да са десет милиона, свободни от данъци.
— Разбира се, че не.
(„Майкъл, грокваш ли?“
„Почти в пълнота, Джил. Сега е очакване.“)
— Виждаш ли? Знаех, че в тази вода има обич. Вие вече търсите, вече сте близо до светлината. И щом от любов „споделихме вода и се сближихме“, както казва Майк, ще ви кажа някои неща, което не говоря пред непосветени…
Преподобният Фостър, самопосветил се в сан — или пък посветен от Бог, зависи кого попитате, — имаше инстинктивен усет за духа на епохата, далеч надвишаващ дарбата на артистите в карнавала да вземат мярката на някой балама. Културата, известна под названието „Америка“, винаги е била шизофренична. Налаганите от нея норми са пуритански, но истината, не толкова очевидна, по-скоро напомня за „Гаргантюа и Пантагрюел“. Основните й религии са от аполонов тип, сектите почти без изключение са дионисиеви. В двадесети век (според летоброенето на земните християни) никъде другаде по тази планета сексът не е бил по-потискан… и не е бил обект на по-силен интерес.
Фостър имаше две общи черти с всеки велик религиозен водач — извънредно магнетична личност и сексуалност, дори несравнима със средната норма. На Земята великите духовни наставници или бяха пълни аскети, или точно обратното.
Фостър не беше от аскетите.
Нито неговите съпруги и жрици. Духовното прераждане според Новото откровение включваше ритуал, особено подходящ за сближаването.
В земната история множество секти си бяха служили със същите похвати, но не и толкова масово в Америка, преди да се появи Фостър. От не един град го прогонваха позорно, преди да достигне съвършенство в разширяване влиянието на своя култ. Заемаше по нещо от масонството, католицизма, комунистите и жълтата преса, както използваше по-ранните писания, за да съчини Новото откровение. Подслаждаше всичко, като го представяше за завръщане към първоначалните ценности на християнството. Създаде открита църква, където можеше да влезе всеки. После беше междинната църква, която привидно представляваше „същинската църква на Новото откровение“. Там спасените щастливци, плащащи дан на храма, се радваха на благата от все по-разнообразните връзки на църквата с деловия свят и буйстваха в неспирен карнавал на Щастието. Греховете им бяха опростени… а и почти нищо не можеше да бъде грешно, стига да подкрепяха църквата, да се отнасяха честно с другите фостърити и да заклеймяваха грешниците. Новото откровение не поощряваше разврата, но по въпросите на секса се изказваше с тайнствена неяснота.
Средната църква всъщност осигуряваше бойните отряди. Фостър се бе поучил от историята. Ако някоя общност се опиташе да смаже опитите за проникване в нея, Фостър я обсаждаше с тълпи от своето паство, докато затворите и полицията вече не можеха нищо да направят — ребрата на ченгетата също се чупят, а затворите се рушат.