Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
Майк кимна.
— Тук, на Земята, казваме: „Да си говорим като водни братя“. На Марс не би имало никакъв проблем… Но гроквам, че в този свят възникват и такива трудности. Казаното „между водни братя“ не се обсъжда с никой друг.
— Да… гроквам. Странна дума, но започвам да я разбирам. Добре, скъпи мои, това е между водни братя. Знаете ли, че всички фостърити са татуирани? Говоря за истински посветените, спасили душите си за вечността… като мен. Е, не по цялото тяло. Виждате ли това? Точно до сърцето ми? Това е святата целувка на Фостър. Джордж я нагласи така, че да изглежда част от картината и никой не може да се досети. Но това е целувка… и Фостър сам ми я направи!
Тя се опияни от гордост. Майк и Джил погледнаха отблизо.
— Наистина е целувка — учуди се Джил, — като от червило. Мислех, че е част от залеза.
— Ами да, така го измисли Джордж. Защото тази целувка се показва само пред други със същия знак. Вие сте първите непосветени, които я виждат. Но — побърза да добави тя, — някой ден и вие ще имате същата. Искам аз да ви татуирам знаците.
— Не разбирам — промълви Джил. — Как ще може да целуне и нас? Нали вече е… в Небесата.
— Да, миличка, там е. Нека ти обясня. Всеки от пастирите или жриците може да ти дари целувката на Фостър. Тя означава, че Бог е в сърцето ти, Бог е част от тебе… завинаги.
Майк се намеси тържествено:
— Ти си Бог!
— Какво, Майкъл? Е… не съм чувала да го казват с тези думи. Но е вярно… Бог е в тебе и с тебе, защитен си от дявола.
— Да — съгласи се Майк. — Ти грокваш Бог.
Помисли щастливо, че това е най-успешният му опит да обясни на още някой тази идея. Джил я разбираше, защото учеше марсиански. Беше неизбежно.
— Точно така си е, Майкъл. Бог… те гроква и ти се обвързваш в Свята Любов и Вечно Щастие с Неговата Църква. Пастирът или жрицата те целуват, после ти татуират знака, за да остане завинаги с тебе. Не е задължително да го правят голям като моя. Джордж повтори точно формата на устните на благословения Фостър. Може да се татуира навсякъде, за да не го виждат грешни очи. И го показваш, само когато отиваш на Щастлива сбирка за вечно спасените.
— Чувала съм за тези сбирки — подхвърли Джил, — но не знам никакви подробности.
— Е, не са еднакви за всички — разсъдливо каза госпожа Пайвонски. — Обикновените вярващи, които може пак да съгрешат някой ден, просто се забавляват — страхотни веселби с молитви, само колкото идват от сърце. Случва се и да се любят, но много внимават кой с кого е, да не започнат раздори между братята и сестрите. Църквата държи строго всичко да си е на мястото и с времето. Но Щастливите сбирки на вечно спасените — това вече е друго. Няма защо да внимаваш, защото там никой не може да съгреши. Станалото — станало, за добро е. Ако се напиваш до безсъзнание, значи Бог така е пожелал, иначе нямаше и ти да поискаш. Искаш ли да коленичиш в молитва или да запееш — не се притеснявай. Ако щеш, разкъсай си дрехите и танцувай гол. Такава е Божията воля.
— Сигурно е много забавно — каза Джил.
— О, да — винаги! И те изпълва небесно блаженство. Ако на сутринта се събудиш до някой от вечно спасените братя, значи е там, защото Бог е пожелал всички да са Щастливи. Всеки има целувката на Фостър, затова е твой. — Тя се смръщи замислено. — Малко напомня за „споделянето на вода“.
— Гроквам — съгласи се Майк.
(„Майк???“
„Чакай, Джил. Очаквай пълнота.“)
— Но не ми се вярва — сериозно продължи Патриша, — че някой може да се вмъкне на Щастлива сбирка във Вътрешния храм, като само покаже татуираната целувка. Някой гостуващ брат или сестра… Да вземем мен, например. Щом науча от Тим къде ще се мести карнавалът, пиша на местните църкви и им пращам отпечатъци от пръстите си, за да ги сверят със списъка на вечно спасените в Молитвен дом „Архангел Фостър“. И когато в неделя отида на Щастлива сбирка — не пропускам нито една, ако ще номерът ми да се провали, — вече ме познават. И ми се радват. Ставам поредното събитие с моите единствени по рода си свещени картини. Често прекарвам вечерта, като просто оставям хората да ме разглеждат… и всяка минута е блаженство. Понякога пастирът иска да донеса и Медената кифличка, за да изиграем Ева и Змията. Разбира се, тогава покривам картините с грим. Някой от братята играе Адам, изгонват ни от Райската градина, а пастирът обяснява истината, не порочните лъжи за тази история. Накрая си възвръщаме благословената невинност и с това започва веселбата. Голяма радост е! — Тя реши да добави: — Но всички се интересуват от моята Целувка на Фостър… защото откакто той се пренесе в Небесата преди двайсет години, малцина са останали да се похвалят със знак, получен лично от него. От Молитвения дом удостоверяват и знака. Разказвам им и за това. Аз…