Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
Но без да обръща внимание на картините, Майк откри нещо ново — Патриша имаше свое лице, белязано с красота от живота й. Удивен забеляза, че за нея това важеше дори по-силно, отколкото за Джил. И преживя нов прилив на чувство към Пат, което още не наричаше любов.
Имаше и свой аромат, и свой глас. Харесваше му да слуша този плътен, леко дрезгав глас, дори когато не грокваше думите. А уханието на тялото й се смесваше с едва доловима горчива миризма от змиите. Майк можеше да се справи с нейните змии, дори с отровните, не само като разтегляше времето, за да избегне зъбите им. Вкусваше техните простички безмилостни мисли, напомняха му за дома. И Майк беше единственият човек освен Патриша, който можеше да докосва Медената кифличка, без да я разсърди. Боата-удушвач го приемаше като равен на стопанката си.
Майк позволи на картините отново да се появят пред очите му.
В това време Джил се питаше защо ли Пат се е оставила да я татуират от глава до пети? Щеше да е много хубава и без да прилича на жив комикс. Обичаше Пати заради самата нея, не заради външността й, която й даваше постоянен доход… докато остарее толкова, че баламите няма да плащат, ако ще картините да са нарисувани от Рембранд. Надяваше се Пати да отделя достатъчно за черни дни… после се сети, че вече е техен воден брат, значи богатството на Майк принадлежеше и на нея. Тази мисъл сгря душата й.
— Е, какво виждате? — повтори госпожа Пайвонски. — Майкъл, на колко години съм?
— Не знам.
— Опитай да познаеш.
— Не мога, Пат.
— Хайде, опитай!
— Пати — намеси се Джил, — той наистина не може. Не се е научил да отгатва възрастта. Твърде отскоро е на Земята. При това Майк мисли в марсиански години и аритметика. Аз пресмятам времето и парите вместо него.
— Добре, миличка, ти познай. И бъди откровена.
Джил я огледа преценяващо — стройна фигура, но какво показваха ръцете, шията и очите? Смъкна пет години въпреки че дължеше честност на воден брат.
— Ами, май си към средата на трийсетте, плюс-минус една година.
Госпожа Пайвонски прихна.
— Ето едно от предимствата на Праведната вяра, мили мои! Джил, сладката ми, та аз скоро ще чукна петдесетака!
— Изобщо не ти личи!
— Дар от Щастието, мила. След първото дете се изоставих и заприличах на гърне. Думата „дебелана“ май са я измислили специално за мен. Коремът си ми висеше, все едно бях в седмия месец. И гърдите ми увиснаха. Никога не съм ги вдигала с операция. Убеди се сама — добрите хирурзи не оставят белези… но на мен щеше да личи заради картините. После прозрях светлината! Никакви упражнения и диети, плюскам като свиня. Щастието, мила. Съвършеното щастие в Господ Бог, дарено ни чрез неговия Архангел Фостър.
— Изумително… — промълви Джил.
Вярно, откакто познаваше Пати, не бе я виждала да спортува или да се ограничава в храната. А като медицинска сестра знаеше на кои места режат кожата при повдигнато на гърдите. Тези татуировки не знаеха що е скалпел.
Майк предположи, че Пат се е научила как да мисли тялото си според своите желания. Нямаше значение дали приписва заслугата на Фостър. Учеше и Джил на това умение, но тя трябваше да се усъвършенства още в марсианския език, за да го овладее напълно. Нямаше защо да бързат. Такова беше очакването. Пат продължи:
— Исках да се убедите на какво е способна вярата. Но най-голямата промяна е в душата. В Щастието. Милостивият Бог знае, че нямам особен дар-слово, но ще опитам да ви обясня. Първо трябва да разберете, че всички останали така наречени църкви са дяволски капани. Исус е проповядвал Праведната вяра. Така казва Фостър. Но в средновековието учението му било изопачено. Затова Фостър бил пратен да обяви Новото откровение и да ни върне към Божието слово. — Патриша Пайвонски вдигна пръст нагоре и изведнъж се превърна в жрица, обгърната от свято достойнство и загадъчни символи. — Бог иска да сме щастливи. Светът е пълен с неща, водещи ни към Щастието. Нима Бог би позволил гроздето да се превръща във вино, ако не е искал да го пием и да се веселим? Иначе щеше да го превръща само в оцет. Нима не е вярно? Разбира се, той не очаква от мъжете да се напиват до вцепенение, да пребиват жените си и да оставят децата си гладни. Дал ни е всички добри неща не за да злоупотребяваме с тях. Ако ви се пие чашка или пет сред приятели, прозрели светлината, и ако от това ви танцува и ви се иска да възхвалите Бог за неговата милост — защо пък не? Той е сътворил алкохола и краката ни… за да бъдем Щастливи! — Тя поспря за малко. — Миличка, ще ми сипеш ли още малко? Човек ожаднява от проповеди. Не го разреждай, уискито е добро. Това не е всичко. Ако Бог не е искал жените да бъдат зяпани, щеше да ни направи грозни. Има логика, нали? Бог не е измамник, сам е определил правилата на играта. Не би я изкривил, та баламите вечно да губят, както в някое мръсно казино. Не би пратил никого в ада, защото не е спечелил в безнадеждна игра.