Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
— Тъкмо казвах на Джил, че номерът ви си е много хубав.
— Не ни поднасяй, Пат — усмихна се Майк. — Направо вони на скука.
— Не, миличък. Но трябва да правите всичко с повечко живот. Или да поорежете малко сценичния костюм на Джил. Сладурче, имаш потресаващо тяло.
— И това няма да помогне — поклати глава Джил.
— Е, аз пък познавах един фокусник, който обличаше асистентката си като в края на деветнадесети век. И от краката й нищичко не се виждаше. После започваше да сваля дреха след дреха от нея, все едно изчезваха. Баламите се захласваха. Не ме разбирай накриво, миличка — нямаше нищо пошло. Накрая имаше на себе си горе-долу същото, което ти носиш сега.
— Пати, бих излязла на сцената и чисто гола, за да не ни изхвърлят.
— Няма да стане, сладурче. Хорицата ще побеснеят. Но щом имаш хубава фигура, защо да не я използваш? Щях ли да имам успех с тези татуировки, ако не смъквах всичко, което ми позволят?
— Като заговорихме за дрехи — намеси се Майк, — май не се чувстваш много удобно толкова навлечена. Климатикът отдавна се е споминал и тук е поне трийсет и пет градуса.
Той носеше лек халат, според безгрижните навици в карнавала. Жегата почти не му влияеше, рядко се налагаше да приспособява обмяната на веществата си. Но тяхната приятелка бе свикнала да няма почти нищо по себе си и носеше дрехи само по принуда, за да скрие татуировките си.
— Защо не се разхвърляш? Тук сме свои хора.
— Точно така, Пати — подкрепи го Джил. — Ако не носиш нищо отдолу, да ти донеса някоя лека дрешка.
— Ами… по сценична премяна съм.
— Тогава не се дръж сковано сред приятели. Ще ти помогна с циповете.
— Чакай първо да махна обувките и чорапогащника.
Продължи да бъбри, докато се чудеше как да насочи разговора към религиозните въпроси. Благословени да са тези хлапета, смяташе ги поне за търсещи светлината… но до днес разчиташе, че ще има целия сезон на разположение, за да ги убеди.
— Смити, в шоубизнеса най-важно е да разбираш душата на баламата. Ако беше истински магьосник… не че ти липсва дарба… — Тя натъпка чорапогащника в чантичката си и остави Джил да дръпне циповете на роклята. — Бива си те, все едно ти помага сатаната. Но хорицата все пак знаят, че всичко е ловкост на ръцете. Затова трябва да се държиш по-небрежно, лековато. Виждал ли си някога огнедишащ факир с хубавичка асистентка? На него само ще му пречи. Баламите все се надяват той да се подпали.
Свали роклята през главата си, Джил я целуна по бузата.
— Така си по-естествена, Пати. Седни удобно и си пийни с удоволствие.
— Момент, миличка.
Госпожа Пайвонски се помоли да налучка верния подход. Но нали картините по нея говореха сами за себе си. Джордж ги създаде точно с тази цел.
— Аз това показвам на баламите. А вие някога вглеждали ли сте се наистина в картините ми?
— Не — призна Джил. — Не искахме да те зяпаме като простаци.
— Ами зяпайте ме сега, деца. Затова Джордж, да е благословена чистата му душа в Небесата, ме изрисува цялата. За да ме гледат хората и да се поучат. Ето, под брадичката ми е раждането на нашия пророк, свети Архангел Фостър… едно невинно бебче, което още не знае предопределението си. Но ангелите знаят, нали виждате как се тълпят над него? Следващата сцена е неговото първо чудо. Като млад грешник, още ученик, гръмнал една нещастна птичка… а щом я взел и я погалил, тя отлетяла жива и здрава. Сега ще трябва да ви покажа гърба си.
Обясни им, че Джордж вече не разполагал с непокътнато платно, когато започнал най-великата си творба. И затова вдъхновението му подсказало да превърне „Нападението над Пърл Харбър“ в „Армагедон“, а „Нюйоркски пейзаж“ — в „Светия град“.
— Но макар сега всеки сантиметър да е покрит със свещени картини — призна си тя, — Джордж трябваше доста подробности да пропусне. Отбеляза само най-важните мигове в земния живот на нашия пророк. Ето го как проповядва на стъпалата пред богохулната семинария, откъдето го прогонили… тогава го арестували за пръв път, така започнали Гоненията. А ей тук, до гръбнака ми, го виждате да събаря нечестиви идоли… после вече е в килията си и небесна светлина прониква през решетките. После Праведните нахлуват в затвора…
(Преподобният Фостър бе осъзнал отрано, че в защита на верската свобода боксовете, бухалките и жаждата да се счепкаш с ченгетата дават по-добър резултат от пасивната съпротива. Неговото изповедание беше от възможно най-войнствените. Но Фостър владееше и тактиката — битките започваха само когато несъмненото надмощие беше на негова страна.)