Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
— …спасяват го и въргалят несправедливия съдия в катран и пера. Тук отпред… май не се вижда добре. Сутиенът го закрива. Жалко!
(„Майкъл, какво е желанието й?“
„Знаеш. Кажи й.“)
— Пати — меко подхвана Джил, — ти искаш да разгледаме всичките ти картини. Нали?
— Да де… Точно както Тим разправя на баламите, Джордж използва цялата ми кожа, за да довърши историята на пророка.
— Щом Джордж се е трудил толкова упорито, значи е искал картините да бъдат гледани. Свали този костюм. Казах ти, че не бих имала нищо против да излизам гола на сцената, а пък ние само забавляваме хората. Твоите картини служат на свято дело.
— Е, щом искате.
В мислите си госпожа Пайвонски пееше „Алилуя!“, защото знаеше, че самият Фостър я напътства в този миг. С неговата благословия и с творбата на Джордж щеше да поведе тези деца към светлината.
— Чакай да разкопчая това…
(„Джил…“
„Недей, Майкъл.“
„Виж.“)
Зашеметената от изумление госпожа Пайвонски установи, че нейните блестящи от пайети бикини и сутиен са изчезнали! Джил не се учуди, че изведнъж се лиши от прозрачното си неглиже, а Майк от халата си. Отбеляза му червена точка за обноски, превъзхождащи тези на вежлив котарак.
Госпожа Пайвонски ахна и Джил я прегърна.
— Хайде, миличка, успокой се! Всичко е наред. Майк, трябва да й обясниш.
— Да, Джил. Пат…
— Кажи ми, Смити.
— Ти мислиш, че фокусите ми са ловкост на ръцете. Канеше се да махнеш сценичния си костюм, но аз направих това вместо тебе.
— Но как? И къде са ми дрехите?
— Където моята и на Джил. Няма ги.
— Не се тревожи — подметна Джил. — Ще ти купим други. Майк, не биваше да правиш това.
— Съжалявам. Грокнах, че така е добре.
— Е, може и да си прав.
В края на краищата Пати май не се уплаши много, а и никога не би си признала — тя беше артистка.
Госпожа Пайвонски наистина не съжаляваше за двете парченца украсен плат, нито се притесняваше от голотата — своята или тяхната. Обаче я обзе дълбоко безпокойство за един проблем по-скоро от областта на теологията.
— Смити, това истинска магия ли е?
— Сигурно може и така да се нарече — внимателно отговори той.
— Бих предпочела думата „чудо“ — решително заяви госпожа Пайвонски.
— Както желаеш, но не беше обикновен фокус.
— Вече знам. — Патриша Пайвонски не се боеше от нищо, защото се уповаваше на вярата си. Само се разтревожи за своите приятели. — Смити, погледни ме в очите. Да не си сключил сделка с дявола?
— Не съм.
Тя се взираше в него напрегнато.
— Не ме лъжеш…
— Пати, той не умее да лъже.
— …значи е чудо. Смити… ти си свят човек!
— Това не знам.
— И Архангел Фостър не е знаел, докато се прости с юношеството и помъдрее, но пак е вършил чудеса. Ти си свят човек, чувствам го. Мисля, че се досетих още при първата ни среща.
— Може и да е — съгласи се Джил. — Но няма как самият той да знае. Майкъл, вече казахме твърде много, за да не разкрием всичко.
— Майкъл ли! — неочаквано възкликна Пати. — Архангел Михаил, изпратен при нас в човешки облик.
— Моля те! Той няма да те разбере…
— Не е необходимо. Бог сам избира начина да ни съобщи волята си.
— Пати, моля те, нека обясня!
Скоро госпожа Пайвонски се увери, че пред нея е Човека от Марс. Съгласи се да приеме, че е човек, но си запази правото на мнение относно същинската му природа и причините за присъствието му на Земята. И Фостър беше телесен човек по време на земното си битие, но в същото време и архангел. Щом Джил и Майк настояваха, че не са спасени, тя щеше да се отнася към тях според желанието им. Неизповедими са пътищата Господни.
— Можеш да ни смяташ за търсещи светлината — каза й Майк.
— Това ми стига, милички! Сигурна съм, че вече сте от спасените… та и самият Фостър отначало е търсел светлината. Ще ви помогна.
Случи й се още едно чудо. Седяха на килима. Джил се отпусна назад и мислено предаде на Майк желанието си. Без никакъв реквизит наоколо Майк я издигна във въздуха. Патриша гледаше в кротко блаженство.
— Пат, легни и ти по гръб.
Подчини се със същата готовност, както бе слушала Фостър. Джил я погледна.
— Майк, не е ли по-добре да ме оставиш на пода?
— Не, ще се справя.
Госпожа Пайвонски усети, че някаква сила я издига полека. Не се страхуваше. Изпадна в толкова завладяващ религиозен екстаз, че от очите й закапаха сълзи. Не бе срещала такава духовна мощ, откакто Свети Фостър я докосна за пръв път. Майк ги събра насред стаята и Джил я прегърна. Сълзите на Пат бликнаха изобилно.
Майк ги спусна внимателно на килима, без да усети умора. Всъщност вече не помнеше кога за последен път е изчерпвал силите си.