Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
Очите на Джил се наляха със сълзи.
— Но, Пати… братко наш! Не бива да ти я вземаме. Ще си купим.
— Не. Това е… това е „вода“, която споделям с вас. За да се сближим.
Джил скочи от стола.
— Да, ще я споделим. Вече е на всички ни.
Разцелува Пати, но Майк я тупна по рамото.
— Алчно малко братче, сега е мой ред.
— За това винаги ще съм алчна.
Човека от Марс целуна новия си воден брат първо по устните, после и там, където бе останала целувката на Фостър. Поумува (съвсем набързо според земните мерки за времето), избра съответното място от другата страна, където нямаше да наруши замисъла на Джордж, целуна я… и помисли в разтегнато време, в най-малките подробности. Важно беше да грокне капилярите…
Според възприятията на двете жени, той само притисна устни към кожата на Пати. Но Джил долови ехото от неговите усилия.
— Пати! Виж!
Госпожа Пайвонски сведе поглед. Като следа от нажежено желязо, в кървавочервено изпъкваше отпечатъкът на устните му. Усети как й омекнаха коленете… но прояви непоклатимата си вяра.
— Да. Да! Майкъл…
Скоро на мястото на татуираната дама пред тях стоеше скромна домакиня в рокля с дълги ръкави и висока яка. И с ръкавици.
— Няма да се разрева — каза тя сериозно, — а във вечността няма сбогуване. Ще очаквам.
Целуна ги и излезе, без да се озърне.
Двадесет и осма глава
— Богохулство!
Фостър вдигна глава.
— Младши, да не те ухапа нещо?
Това допълнение бе скалъпено набързо и понякога се промъкваха разни Неща… обикновено рояци почти невидими дяволчета. Бяха безвредни, но от ухапванията им душите получаваха сърбеж.
— Ами… ще трябва да видиш, за да повярваш. Ето, ще върна малко назад.
— Младши, много ще се учудиш, ако научиш в какво съм готов да повярвам.
И все пак наставникът на Дигби му отдели част от вниманието си. Да, трима преходни — видя, че бяха хора. Мъж и две жени. Разсъждаваха за вечното. Нищо странно.
— Е, и?
— Чу ли я какво каза? „Архангел Михаил“!
— Какво те притеснява?
— Какво ме притеснява ли? Ох, в името Божие!
— Може би е именно така.
Нимбът на Дигби потрепваше.
— Фостър, сигурно не си слушал внимателно! Тя говореше за онова недорасло бандитче, което ме запрати тук. Прегледай пак случая.
Фостър увеличи изображението, отбеляза, че ангелът-стажант е прав… забеляза и още нещо, на което се усмихна блажено.
— Младши, а откъде знаеш, че не е той?
— Ъ?
— Не съм виждал скоро Майк в клуба, а името му беше задраскано в списъка за Хилядолетния турнир по солипсизъм. Това е Знамение, че му е възложена оперативна задача. В този сектор Майк е един от най-запалените играчи на солипсизъм.
— Но тя изрече сквернословие!
— Едва ли можеш да предположиш колко от идеите на Големия шеф са били наричани „скверни“ в някои сектори. Всъщност не би трябвало да се учудваш, като си спомня какви задачи изпълняваше. Но „сквернословието“ е понятие без съдържание и няма нищо общо с теологията. „За чистите всичко е чисто.“
— Но…
— Все още Свидетелствам, младши. Към факта, че нашият брат Михаил отсъства в настоящия микромиг — пък и не знам какво прави, не сме в един списък за Надзор — трябва да добавя, че татуираната дама, изрекла това пророчество, едва ли е способна да сгреши. Самата тя е твърде свята сред преходните.
— Кой го казва?
— Аз, защото знам.
Фостър отново се усмихна с ангелска благост. Милата малка Патриша! Поовехтяла, но все още плътски съблазнителна. И пак грее с тази вътрешна светлина. Забеляза без преходна гордост, че Джордж е довършил делото си, откакто бе видял Патриша за последен път. Тази картина как призовават самия него в Небесата никак не е лоша, във Висшия смисъл. Дано не забрави да потърси Джордж и да го похвали, а и да му каже, че е видял Патриша… хъм, къде ли е сега? Да, художник в отдела за дизайн на вселената и доколкото си спомняше, работи под прякото ръководство на Твореца. Все едно, главната програма ще го издири за нищожна частица от вечността.
Ах, какво възхитително парче беше Патриша, каква трескава набожност! Да бе имала повечко властност, но по-мъничко смирение, щеше да направи истинска жрица от нея. Фостър помисли дали да не върне времето и да я огледа каквато беше преди, но си наложи ангелска сдържаност. Имаше толкова работа…
— Младши, не се занимавай с това. Имам нещо да ти кажа.
Дигби застина в очакване. Фостър чукна по нимба си — дразнещ навик, но така медитираше по-лесно.